На 20 февруари 1962 г. умира българският революционер Георги Попхристов!

Георги Попхристов Стойчев (изписване до 1945 година Георги попъ Христовъ) е български учител и революционер, организатор и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на ЦК на ВМРО. Използва псевдоними като Бистров, Бисеров, Гьоре Кръстофореца, Мужик, Форов.

Георги Попхристов е роден през 1876 година в село Кърстоар, тогава в Османската империя, в семейството на възрожденския деец Христо Стойчев. Започва образованието си в село Буково на гръцки език, след това учи в новооткритото българско училище в родното си село и в българската класическа гимназия в Битоля.
След като завършва IV клас става български екзархийски учител в Кърстоар. След една година заминава за Солун и в 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия. Назначен е за учител в Кавадарци и се присъединява към ВМОРО.

Георги Попхристов учителства и в село Варош, а после през 1898 – 1899 и в Прилеп. След това се премества в Леринско където развива комитетите. Спомага организирането на първата чета в района на Марко Лерински. След това доверява местните комитети на Филип Георгиев и заминава за Битолско по заръка на Даме Груев, като става учител в Битоля, за да не буди подозрение в турската власт. Там заедно с Васил Пасков, Георги Пешков, Недялко Дамчев и Аце Дорев поемат ръководството на окръга.

В началото на 1902 година придружава Гоце Делчев на обиколка из Костурско. След Йосифовата афера е арестуван на 19 февруари 1902 година и е осъден на смърт, амнистиран е през февруари 1903 година. Делегат е на Смилевския конгрес, на който е избран за заместник на Даме Груев като член на главния щаб на въстанието и като член на Демирхисарското горско началство. После се премества в Леринско и заедно с Михаил Чеков наказва предателите, виновни за смъртта на поручик Георги Папанчев и други дейци на ВМОРО в село Баница.

На 2 август е обявено началото на Илинденско-Преображенското въстание в Леринско. Михаил Чеков, Георги Попхристов, местният войвода Тего Хаджиев и Георги Чакъров от Банско, специалист по взривовете заедно с чета от 200 души нападат гарата на Екши Су. След успешното нападение на гарата обикалят района и прекъсват телеграфните жици, след това се срещат с Васил Чекаларов и заедно атакуват казармите в село Невеска. Чрез изненада постигат голям успех, като пленяват 7 войника и взимат 40 пушки. В местността Върбица в планината Вич до обединената чета достига новина за идваща от към село Загоричани голяма армия с артилерия. След кратко сражение се изтеглят към село Емборе, а оттам към Любетинското блато за среща с Любетинската чета. В Негован пленява видния гъркоман Лаки Давидков от Лерин с жена му и други гъркомани, но ги помилва, след което Лаки Давидков заема пробългарска позиция.

Георги Попхристов се крие до есента на 1903 година, когато заедно с Михаил Чеков се изтеглят към село Буф срещат с Борис Сарафов и четирима преспански войводи. След въстанието се изтегля в Гърция

В края на 1903 година участва на заседания на дейците на ВМОРО в София. През март 1904 година се връща в Македония, заедно с войводата Ванчо Сърбаков, после с Боби Стойчев, а след това участва във възстановяването на организацията в Битолско. Участва на Прилепския конгрес на Битолския революционен окръг в 1904 година.

Прехвърля се в Костурско, където заедно с Митре Влаха започват да въстановяват организацията. След това се прехвърля в Леринско през юли 1904 година. Определя Пандил Шишков да ръководи Ексишуйския район със селата Екши Су, Негован, Айтос, Любетино, Зелениче, Сребрено, Прекопана. Тане Горничевски в Баница, Церово, Горничево, Пътеле, Суровичево, Росен, Забърдени, Борешница, Чеган. Леко Джорлев действа в Сетина, Вощарани, Крушоради, Сович, Живойно, Попадия, Попължени, Върбени, Неокази и Арменово. А сам Георги Попхристов взима Нередския район със селата Неред, Долно и Горно Котори, Лаген, Кучковени, Лексовец, Песочница, Крапешино, Търсие, Арменско, Буф

Участва в Балканската война като войвода на чета №18 на Македоно-одринското опълчение, съставена от 8 души. Заедно с четите на Алексо Стефанов, Павел Христов, Марко Иванов, Алеко Джорлев преминават границата преди началото на войната. Водят сражение в Конопище, Тиквешко, след което Георги Попхристов и новодошлата Костурска съединена чета продължават за Леринско. Там се срещат с гръцката армия в Баница и участват при превземането на височините Килит-дервен-тунела, след което изпълняват предимно разузнавателна дейност в авангарда на съюзническите армии около Битоля. За кратко се прибира в София, а през Междусъюзническата война участва в трета бригада на Девета прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение при Александър Протогеров. След демобилизацията започва работа в София.

Георги Попхристов участва в Първата световна война в първи полк, втора дружина, първа рота на 11 македонска дивизия с чин старши подофицер. След това е назначен за пунктов началник в Битоля по разузнаването, а след това е назначен за втори секретар при Битолското окръжно управление, а след загубата на града се премества в Кичево, където остава до 17 март 1917 година. След това работи в Скопие, Струга и Охрид. След края на войната се прибира със семейството си в София, където започва работа.

След убийството на Тодор Александров Георги Попхристов на Шестия конгрес на ВМРО през 1925 година е избран за член на Централния комитет. До януари 1928 година престоява в Албания откъдето поддържа връзки с Битолския революционен окръг, след което започва работа по свикване на общия конгрес на ВМРО. След убийството на Александър Протогеров оглавява групата на недоволните от едноличното управление на Иван Михайлов, т.н. протогеровисти. През 1929 година преминава от Албания в Битолски революционен окръг и води сражение край Смилево, а по-късно се събира закратко с Петър Шанданов, Кръстан Поптодоров и Петър Трайков. През февруари 1930 година заедно с Петър Шанданов издават декларация на ЦК на ВМРО.

По нареждане на Иван Михайлов през 1931 година се оттегля от политическата дейност, заедно с Кирил Пърличев и Михаил Шкартов

След започването на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) година се заселва в Битоля. Взема участие в организирането на чети, преследващи комунистически партизани в Егейска Македония. През 1943 г. предлага хора, които да бъдат включени в контрачетите. Близък е и до областния директор на Битоля Христо Миладинов.

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.

Георги Попхристов умира на 20 февруари през 1962 година в София.

Източник: wikipedia.org