Николай Стефанов Илиев е бивш български футболист, национал. Роден е на 31 март 1964 г. в София.
Играе като защитник в „Левски“ от 1983 до 1989 г. и през 1992–1993 г., „Болоня“ (Италия) от 1989 до 1991 г. (28 мача и 3 гола), „Херта“ (Берлин, Германия) през сезон 1991/92, „Рен“ (Франция) през 1993 г. Шампион на България през 1984, 1985, 1988 и 1993 г., носител на купата на страната през 1984 и 1986 г. Има 196 мача и 25 гола в „A“ група. За Левски е изиграл 40 мача и е вкарал 7 гола за купата и 19 мача с 2 гола в евротурнирите (6 мача и 2 гола за КЕШ, 9 мача за КНК и 4 мача за купата на УЕФА).
За националния отбор Николай Илиев е изиграл 53 мача и е вкарал 5 гола, с него бе на СП-94 в САЩ (четвърто място), но не влезе в игра. Футболист № 1 на България за 1987 г. Първият български футболист в калчото. Модерен защитник с интелигентна и авторитетна игра, играе отлично с глава и често бележи голове. Травма преждевременно прекратява кариерата му. В определен период е мениджър в „Левски“, както и в треньорския щаб на „Славия“. Завършил е престижната треньорска школа в Коверчано, Италия. Там е бил в един курс със светила като Франко Барези, Валтер Дзенга и Франко Каузио.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
