Иван Минеков е съвременен български скулптор. Живее и работи в София.
Иван Минеков е роден на 28 януари 1947 г. в гр. Пазарджик.
Завършва Художествената академия „Николае Григуреску“ в Букурещ, Румъния (1970 – 1975) под ръководството на професор Паул Василеску.
В първите години на своята кариера, Иван Минеков участва във всички общи изложби в България, както и в представителни изложби в чужбина.
В периода между 1975 – 1990 г. издига множество паметници в различни градове в България, измежду които родния му Пазарджик, Бургас, Русе и други. В същия период Минеков е включен в „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“.
През 1987 г. БНТ продуцира кратък филм за релефа му „Левски“, а през 1988 г. прави документален филм за скулптора, който днес е част от златния фонд на БНТ. същата година негов проект е избран за символ на втория българо-съветски космически полет „Шипка ’88“.
Портретът на Дентън Кули (1990 г.), основател на Тексаския Сърдечен Институт, както и интересът на Жорж Екли към младия скулптор отварят вратите му към една плодовита интернационална артистична кариера.
През 1993 – 1994 г. колекцията Харада, Токио, Япония, поръчва на Минеков да създаде портрет на художника Петър Михайлов.
През 1999 г. от интереса на Минеков към тематики като митология и история се ражда портрета на Димитър Пешев, в чест на великия български политик, спасил българските евреи през Втората световна война.
На 25 януари 2000 г. бронзовият бюст с гордост намира полагащото му се място в сградата на Съвета на Европа в Страсбург.
Днес творбите на Иван Минеков са притежание на частни колекции в Европа, САЩ, Израел и Япония.
През 2007 г. Иван Минеков става един от малкото водещи български художници, включени в официалния уебсайт на Министерството на Външните Работи на Република България.
През 2008 г. статуетката на Иван Минеков „Балерина“ бе поднесена като награда на XXIII Международен Балетен Конкурс – Варна.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.