Авиоконструкторът Цветан Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в Плевен в семейството на пощенски чиновник.
От дете е влюбен в техниката, най-много се интересува от двигатели с вътрешно горене и авиация. За да следи новините в тези области, учи руски и френски, защото на български рядко се среща литература по интересуващите го теми.
През 1912 г., едва шестнайсетгодишен, Цветан Лазаров работи като стажант монтьор на старото софийско летище, а когато избухва Балканската война, отива доброволец. Работи като механик на летището Мустафа паша (днес Свиленград), където се базира Първо аеропланно отделение. По това време у Лазаров окончателно узрява решението да се посвети на авиацията.
През 1916 г. е приет в Школата за запасни офицери и през септември същата година вече е подпоручик и командва картечна рота на Южния фронт. Пише рапорт след рапорт до командирите си с молба да бъде изпратен в авиацията и успява.
На 1 септември 1918 г. е приет в Аеропланното училище в Божурище. Завършва пълния курс за пилот, но заради примирието не взима участие във въздушни боеве. Служи като летец до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран.
През 1922 г. Цветан Лазаров заминава за Германия и постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург. Специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене. Работи в катедрата на проф. Хоф и в Изпитателния институт по въздухоплаване.
Като студент в Германия Цветан Лазаров се включва в студентското антифашистко движение. Заради тази своя дейност е лишен от държавната стипендия, която българското правителство му е отпуснало, и влиза и в „черния списък“ на неблагонадеждните – нещо, което след години ще пречи на конструкторската му кариера. Останал без материална подкрепа, младежът работи като чертожник, за да продължи следването си. Разболява се сериозно поради тежките условия, при които живее, и се дипломира една година след семестриалното си завършване. През пролетта на 1926 г. вече е дипломиран аероинженер.
Назначен е в заводите на „Юнкерс“ в Турция, но се прибира в родината и от 17 декември 1926 г. е инженер в конструктивния отдел на Държавна аеропланна работилница – Божурище. Работи там шест години. След това е изпратен в самолетната фабрика „Български Капрони“ в Казанлък, където работи три години. После отново се връща в София и оглавява конструкторската работа в ДАР. От края на 1941 г. до 1 юни 1949 г. инж. Цветан Лазаров е главен инженер на последното българско самолетостроително предприятие, Държавна самолетна фабрика – Ловеч, и главен негов конструктор.
През 1949 г. оглавява Катедрата по самолетостроене при Държавната политехника (днес Технически университет) в София. Под негово ръководство израстват много способни аероинженери, които обаче не успяват да се реализират, тъй като българското самолетостроене е ликвидирано през 1954 г.
Като конструктор Цветан Лазаров участва в разработката на самолетите, произвеждани в ДАР – Божурище, и Самолетна фабрика „Български Капрони“ – Казанлък. Създава и собствени конструкции на редица прототипни и серийни самолети българско производство. На работната маса в дома му остава незавършен проект на двуместен учебно-тренировъчен реактивен самолет, когато внезапно умира на 13 януари 1961 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
