Парашкев Хаджиев е български композитор и музикален педагог, професор по хармония (от 1947 г.) в Държавната консерватория. Той е един от творците с особено силно влияние върху формирането на българската музикална култура.
Парашкев Тодоров Хаджиев е роден на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева.
Парашкев Хаджиев завършва софийска Консерватория (1936 г.) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров). Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937 г.), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938-40 .), след което учи и в Прага.
След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали поколения български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна.
Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990-92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., става народен артист (1982 г.).
Почетен гражданин е на София, Пловдив, Варна и Русе.
Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки поп песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.
За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика.
Награди:
- орден „Народна република България“ първа степен (1959).
- Димитровска награда (юни 1962),
- „Заслужил артист“ (септември 1962),
- орден „Георги Димитров“ (юни 1972, 1979, 13 април 1982, 13 април 1987),
- Голямата награда на Съюза на българските композитори за цялостно творчество (1978)
- Почетен знак на София (28 април 1982).
Парашкев Хаджиев умира на 28 април 1992 г. в град София.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 в Държавната консерватория.){kind=link}