На 14 април 1879 г. Европейската комисия единодушно приема Органическия устав на Източна Румелия, който осигурява широка административна автономия на областта през 1879-1885 г.
Органическият устав на Източна Румелия е Основен закон (Конституция) на Източна Румелия. В съответствие с разпоредбите на Берлинския договор (1878 г.) се изработва от Европейска комисия за Източна Румелия (1878–1879 г.), съставена от представители на Великите сили и Турция.
Комисията започва своята работа през септември 1878 г. в Цариград, един месец по-късно се премества в Пловдив.
Органическият устав е приет на 14 април 1879 г. след продължителни дискусии. Съдържа 495 члена и 13 притурки (анекси).
В основни линии повтаря решенията на Берлинския договор за Южна България. Източна Румелия е определена като автономна област под политическата и военната власт на султана, начело с генерал-губернатор, предлаган от султана и одобряван от Великите сили.
Управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), в който влизат шестимата началници на дирекциите (министерствата) в Областта. Най-влиятелна фигура в него е главен секретар, който е и директор на вътрешните работи.
Законодателната власт се осъществява от Областното събрание. Състои се от 56 души: 10 се посочват от главния управител, 10 влизат по „право“ и 36 се избират пряко от населението.
Между сесиите на Областното събрание действа Постоянен комитет от 10 души, избрани сред депутатите.
В административно отношение Областта се разделя на 6 департамента (окръзи) и 28 кантона (околии). Органическият устав утвърждава използването на три официални езика в Областта – български, турски и гръцки.
С Органическият устав се гарантират основните права и свободи на населението – свобода на словото и печата, на събранията и сдруженията, равенство на всички пред закона и т. н.
Уставът предвижда редица гаранции за правата на султана в Областта – да одобрява законите, гласувани от Областното събрание, да го разтуря, да разполага войска по стратегически важни места и др.
Областта няма право на самостоятелна външна политика. Трябва да изплаща определена годишна вноска на Османската империя. Всичките тези ограничения имат по-скоро формален характер. На практика в резултат на упоритата съпротива на местното население Областта запазва българския си характер.
Според чл. 1. „Източна Румелия е област, турена под пряката политическа и военна власт на негово величество султана, в условията на административна автономия.“ Според чл. 7. негово величество султанът се представлява в Областта от един Главен управител християнин, когото той назначава за петгодишен период, със съгласие на Силите.
Според чл. 10. в Източна Румелия има учредено Областно събрание. Според чл. 20. „Международните договори и спогодби… които са сключени или има да се сключват между Портата и чуждите страни, се прилагат и в Източна Румелия както и в цялото Турско царство.“
Източник: zona-news.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
