Георги Иванов Гюров (Георгиев), известен като Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Георги Иванов е роден на 20 юни 1862 година в Котел. През 1883 година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.
През 1895 напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895 година в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.
През 1900 се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов – Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Марко превръща Леринско в
„ …един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко… “
Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година:
„ Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението. “
Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902 година.
Христо Силянов пише:
„ Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като Коте не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото източно наречие, в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и Митре Влаха, когото вече познават читателите ни. Дине Клюсов, по-сетнешен войвода, Лечо Настев, гимназист, войвода през възстанието, Кице и Дине Абдурамана са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите Методи Патчев от Охрид, Славко Арсов от Щип, както и пишущият. “
След предателство на местни гъркомани Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902 година. Погребан в черквата в Суровичево, Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик Георги Папанчев и Дине Клюсов.
Вестник „Революционен лист“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:
„ Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше Кръстю Асенов, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше. “
Кирил Пърличев си спомня за Марко Лерински:
„ … прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност“
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
, известен като Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.){kind=link}