Атанас Пацев е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин. Български живописец и илюстратор, заслужил художник от 1979 г.
Атанас Пацев е роден на 27 май 1926 г. Учи в Радомирската гимназия. Тук е активен член на РМС (1940). Като съвсем млад участва във въоръженото комунистическо движение като партизанин в Трънския партизански отряд.
След 9 септември 1944 г. е приет за член на БРП (к) (1946). По-късно пресъздава и преосмисля този период в многобройната серия картини „Партизански спомени“ (1954 – 81).
През 1949 г. завършва Художествената академия при проф. Илия Петров и Дечко Узунов. Считан е за един от най-самобитните и значими български художници от втората половина на 20 век. До края на живота си се счита за принадлежащ към Пловдивската художествена школа.
Пацев е известен с циклите си:
- 1954 – 1981 „Партизански спомени“
- 1963 „Париж“
- 1963 „Италия“
- 1968 „Бояна“
- 1968 „Безтегловност“
- 1972 „Човекът и вещите“
- 1977 „Тунели във времето и пространството“
Атанас Пацев е автор и на портрети на личности като Веселин Андреев, Добри Жотев, Кирил Петров, Радой Ралин, както и на статии за художници и теоретични студии върху изкуството.
Автор е на корици на приключенски и фантастични романи на издателствата „Народна младеж“ и „Народна култура“ („Тримата шишковци“ на Юрий Олеша, 1958; „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов, 1960; „Последното приключение“ на Тудор Попеску, 1961; „Съкровището на планетата Земя“ на Зора Загорска, 1967).
Съавтор е на писателя Иван Кръстев на протокомикса (жанровото подзаглавие на книгата е „роман в картини“) „Синът на картечаря“ (1971, рисунки с молив). Автор е на илюстрациите към специално, богато илюстрирано издание на поемата на Иван Вазов „Кочо. Защитата на Перущица“.
През 1980 г. публикува в сп. „Съвременник“ (кн.4) „Мисли и фрагменти“.
Умира на 29 август 1999 г. в град София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
