Иван Динков е български писател – поет и белетрист от втората половина на 20 век. Баща е на левия политик и литератор Стоян Динков.
Роден е на 26 август 1932 г. в село Смилец. През 1954 г. завършва право в Софийския държавен университет, след което работи като редактор в списание „Младеж“ и издателство „Партиздат“.
По-късно е директор на издателство „Христо Ботев“. Принадлежи към така нареченото Априлско поколение, в което се включват още и имена като Любомир Левчев, Константин Павлов и Стефан Цанев.
Динков дебютира през 1960 г. със стихосбирката си „Лична карта“, която е приета нееднозначно. От една страна, действащият тогава соцреализъм в изкуството не е нарушен, но от друга – поезията на младия автор е твърде мрачна, „нота на униние, чернота и безизходност“. След втората си стихосбирка „Епопея на незабравимите“ (1963) Динков се утвърждава, получавайки одобрение от хора като Добри Жотев и Александър Геров.
През 1967 г. е отпечатана стихосбирката на Иван Динков „На юг от живота“, но веднага след това е претопена, без въобще да стигне да читателите. Причината е действащите по онова време цензурни норми, стиховете на Динков се оказват извън установения канон. Вследствие на това в продължение на десет години писателят няма правото да издава нищо. През 1977 г. все пак излиза стихосбирката „На юг от живота“ под името „Антикварни стихотворения“.
През 1970 г. в сп. „Септември“ излиза повест на Иван Динков под заглавието „Хляб от трохи“, който веднага е обявен от Александър Спиридонов за „покушение срещу народностната линия в литературата“.
Тринадесет години по-късно, през 1983 г., излиза романът на Динков „Моминството на войниците“, базиран на „Хляб от трохи“. Още на следващата година излиза мемоарният роман „Цветя за махалата“, който през 1986 г. е включен като втора част на романа „Навътре в камъка“.
През 1988 г. е публикувана стихосбирката „Признания пред Белла Цонева“, посветена на съпругата на Иван Динков, актрисата Белла Цонева. Излязла през 1989 г., стихосбирката „Маски“ е била готова още през 1963 г., когато обаче е била невъзможна за отпечатване поради прекалената си неканоничност.
Други стихосбирки на автора са: „Повторения“ (1990), „Славянски псалми“ (1991), „Поетични самоубийства“ (1993), „Шепа срички“ (1994), „Живот по памет“ (1996), „Урна“ (1996), „Дневник“ (1997), „Спазми от Отечеството“ (1999) и „Табакера“ (2003).
Освен към поезията Иван Динков се обръща и към белетристиката. През 1976 излиза неговата повест „Софийски атентат“.
Сред творчеството му се откриват още обявените за „документалистика“ „Няколко пролога към един епилог“ (1968) и „Докосвания до България“ (1974). Има и книги с размисли, фрагменти, спомени – „Почит към литературата“ (1980) и „Навътре в камъка“ (1986). Автор е на пиесата „Комисия за погребение“ (1990), романите „Проверка на каруците“ (1990) и „Покрай кадифето“ (1993).
В справката „направление“ е записано „Социалистически реализъм“, което най-меко казано е невярно. Творчеството на Иван Динков категорично трябва да се отнесе към „Модерно изкуство“. Неговата поезия оцвети съвременната българска литература с продуктивната модерност, която естествено я отдалечава от догматиката на социалистическия период…
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
