Явор Тодоров Милушев е български актьор. Роден на 9 януари 1948 г. в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Специализира в Лондон, Великобритания (1980). В Wirral College, Management & Marketing (1992).
Получава покана да постъпи в театър „София“, но след отбиване на военна служба в Кърджали постъпва в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1973-1979), в театър Сълза и смях (1979-1993), играе и в театър „199“ и Малък градски театър „Зад канала“, гастролира с постановки на тези театри в Русия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Югославия, Украйна, Македония и в много градове в страната.
Член на СБФД (1991). Заместник-министър на културата (от септември 2007 г.)
Милушев е женен за актрисата Цветана Манева.
Играе в постановки на Роксена Кирчева, Павел Павлов, Асен Траянов, Хачо Бояджиев, Любен Гройс, Милен Гетов, Николай Георгиев, Нина Минкова, Чавдар Савов, Димитрина Гюрова и други; в „Аленото цвете“ на реж. Йордан Джумалиев изпълнява ролята на Звяра, който се превръща в красив принц, но за финалният кадър се използва дубльор, тъй като не е достатъчно красив за финал на детска приказка; за новогодишната програма на реж. Никола Петков в пародията на финалната сцена между Дездемона и Отело играе с истински лъв; в постановката на Теофана Преславска „Приказки от един живот“ изпълнява ролята на Ханс Кристиан Андерсен.
Издава CD със стихове на Яворов и оригинална музика на Теодосий Спасов, с когото изнасят концерти в страната и чужбина и участват във фестивалите „Яворови дни“ в гр. Поморие. Писателски дебют прави с есето „Тихо, българският народ спи!“ във в. Култура, публикува материали в периодичния печат и издава книгите „42 – 23“ и две издания на „Чешки профили“.
В началото на новото столетие преустановява творческата си дейност в театъра и киното, без да оповестява мотивите за това решение.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
