Георги Цанев е български литературовед, една от най-авторитетните фигури в литературния и културния живот на България, както в междувоенния период, така и след Втората световна война.
Литературен историк и критик, изследовател, академик, проникновен тълкувател на класически творби от българската литература, оперативен критик с точно естетическо чувство за ценното и приносното в текущия литературен процес.
Университетски преподавател, ръководител на Катедрата по история на българската литература към Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1950-1961). Директор на Института по литература към БАН и завеждащ секцията по история на българската литература (1950-1975).
Георги Цанев е роден на 21 септември 1895 г. в с. Борован, Врачанска област. Завършва гимназия във Враца през 1915 г. и славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1923). В продължение на две години специализира в Карловия университет в Прага, Чехия (1926-1928).
Дебютира в литературния печат през 1922 г. (в. „Младеж) със статия, посветена на стихосбирката „Да бъде ден!“ на Христо Смирненски. Георги Цанев е този, който предлага това заглавие на книгата (а не първоначалното „През бурята“1)
От началото на 20-те години на XX век сътрудничи на Георги-Бакаловото издание „Нов път“, където заедно с Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев е част от т.нар. „новопътска (или „септемврийска“) четворка“. Отношенията с Бакалов търпят разрив след юбилейното четене през 1924 г., посветено на 10-годишнината от смъртта на Пейо Яворов. Обвиненията срещу Цанев са в това, че той е изневерил на „лявата“ трактовка на творчеството на големия поет и е възхвалявал един буржоазен автор. След това Георги Цанев сътрудничи дълго време на сп. „Златорог“, редактирано от Владимир Василев.
В периода 1938-1943 г. основава и редактира собствено издание – „Изкуство и критика“, където дава трибуна на множество млади творци – Валери Петров, Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Вутимски, Александър Геров, Богомил Райнов.
След Втората световна война Георги Цанев написва едни от най-мащабните си изследвания – книгите за Яворов и Фурнаджиев, за историческия роман в българската литература, както и монументалната 4-томна книга „Страници от историята на българската литература“.
За приноса му в българското литературознание и култура изобщо през 1974 г. БАН удостоява Георги Цанев с титлата академик.
Акад. Георги Цанев умира на 21 юли 1986 г. в София
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
