Ранновизантийската крепост Акра се намира на нос „Акра“, на 1.5 км. северозападно от центъра на гр. Черноморец. Откриването и не е неочаквано – още военните, чиято секретна база е била локализирана край Черноморец преди години, са съобщавали за археологически следи от нея. Обектът е регистриран за първи път от директора на археологическия музей в гр. Созопол Димитър Недев още през 1992 г., но до 2012 година там не е имало никакви проучвания. Според Недев тогава е вървяла денационализация на земята и обектът е трябвало да се обозначи – с цел избягване на бъдещи реституционни претенции. По този начин той предотвратил опасността по-късно над древните останки в морето да кацне някоя богаташка вила.
Крепостта, част от която морето е погълнало, провокира интересни версии за това каква е била в миналото. Археолози, начело с доц. д-р Иван Христов, са открили останки от потънал град, чиито 2/3 са били разположени на сушата, а останалата 1/3 – под водата.
По думите на прочутия историк „Акра“ е древна византийска крепост. Потънала е във водата след V в. пр.Хр., вследствие на повишаването на нивото на морето, което пък е последица от затоплянето на климата. Такова заключение прави акад. Диньо Канев, който изследва този район. Според него покачването на нивото е от 1,4 до 4 мм годишно. За 2 500 г., които са изминали оттогава, това прави между 6 и 8 м, изчислява Димитров. И действително, досегашните наблюдения в Несебър и Ахтопол показват, че значителни части от възникналите в VI-V в. пр.Хр. градове, се намират под водата – например северната крепостна стена на Несебър – антична Месемврия, о-в „Св. Кирик“, който е част от града, също и крепостта „Акра“ на нос „Акин“ в гр. Черноморец.
Напълно основателно учените си задават въпроса: „Защо древните са се насочили към „Акра“?“. Божидар Димитров (директор на НИМ 1994 – 2018 г.) твърди, че в този район е имало държави с определена територия. „По една щастлива случайност античните писатели са ни съобщили от къде до къде се е простирала територията на Аполония Понтика – от гр. Анхиало (днес Поморие) до нос Тиниада в Турция. Навсякъде в тази зона аполонийци са създавали села и градчета, като по този начин са решавали демографския бум на днешния Созополски полуостров. Но при 7-10 деца, при женитба в ранна възраст, това много бързо е направило полуострова тесен. Така че Аполония е основала поне 10-12 градчета, както ги наричат античните писатели. Сред тях са и днешният гр. Поморие, и градчето Тиниада в Турция, и Атия, и Акра на нос Акин, и Херсонес на Маслен нос, и Урдовиза на полуострова край Китен, и Ахтопол“ – твърди историкът.
„Всеки път, когато съм минавал покрай нос „Акин“, на път от Бургас за Созопол, дори и през зимата, когато морето е разлюляно от огромни вълни, ми е правило впечатление, че заливът е напълно спокоен. Затова винаги съм си мислил, че няма начин древните обитатели на този полуостров да не са се възползвали да основат едно от своите градчета там“ – казва Божидар Димитров.
По думите му, освен крепостната стена „Акра“ и огромната кула в морето, която е част от пристанищния град, е открито и още по-старо селище, съществувало повече от 1000 години. За него той съди по откритите амфори, битова и строителна керамика. Това очевидно е било градче на Аполония Понтика и според античните писатели то е имало важни функции в посредническата търговия на Аполония с околния свят. Коли с дървен материал, дървени въглища и кожи слизали от Странджа, за да бъдат натоварени на кораби в този район. Свидетелство за това са и откритите оловни и каменни котви.
Екипът, провел разкопките, смята, че на полуостров „Акин“ е имало малко византийско градче със силни военни функции. То е било приблизително равно по площ на стария Созопол и е имало за задача да охранява тихите заливи около Аполония, да контролира морската търговия и същевременно да бъде сигурна защита на местното население. По думите на археолозите „Акра“ е била застроена с еднотипни жилища и е смятана за еталон за полуградско селище от ранновизантийския период. Твърди се също, че на това място е имало изобилие от християнски светини. Много от частите от съдове тук са с печати на кръстове, което било свидетелство за изявената християнска култура на населяващите тези земи.
Една рядка находка, открита от водолазите – оловен печат на средновековен благородник от ХІ век, вероятно управител на пристанищната крепост, свидетелства за интензивен живот в тази епоха. На лицевата страна на печата е изобразена Св. Богородица на трон, а на опакото дълъг надпис с името и длъжността на приносителя.
За съжаление засега се разчита само титлата му „севаст”. Тази титла е резервирана само за членове на императорския или царския род. Така че при всички случаи се касае за високопоставено лице в държавната администрация. С подобни писма са скрепявани служебни писма между висшите чиновници на византийската и старобългарската администрация
За Божидар Димитров е изключително интересно двойното име, което има този нос – едното е „Акин“, а другото „Акра“. Археолози твърдят, че името „Акин“ е съвременно, а най-старото е „Акра“, което в превод означава нос, връх, цитадела – укрепено място. Според Димитров вероятно ранното селище наистина се е наричало „Акин“. Но крепостната стена е функционирала не повече от 100 г. При голямото аварско нашествие в 584 г. крепостта е била опожарена. Чак през XI в. животът край пристанищната кула е подновен в квартала, който е потънал. Точно там бяха намерени материали от същия период, което дава повод на учените да мислят, че когато Византия си връща крайбрежието след един поход в Източна България през 1001 г. (по времето на цар Самуил), живота в пристанищната част на крепостта се възстановява. Оттам са и намерените интересни находки от подводната експедиция на НИМ, което дава основание пристанището да се счита за един от основните снабдителни пунктове с храни на Константинопол.
Хипотезата на Димитров е, че името „Акра“ се е появило по българските земи след 1187 г. Тогава кръстоносците от Третия кръстоносен поход, с крал Ричард Лъвското сърце, претърпяват поражение във войната си със султан Саладин. Тяхна главна крепост е „Акра“ в Израел и те я напускат. Ричард Лъвското сърце се връща в Англия, за да си търси короната, но подчинените му кръстоносци се наемат на служба във Византия. „Разбираме това, защото летописците, описвайки похода на цар Калоян към Варна през 1201 г., казват, че заварват крепостта, отбранявана от кръстоносци. Това е много преди Четвъртия кръстоносен поход на крал Балдуин, който овладява Константинопол. Затова варненските кръстоносци не биха могли да бъдат балдуинови рицари. По-голямата част от тях намират работа като наемници в най-близко разположената платежоспособна държава Византия и очевидно са били настанени в крепостите по българското Черноморие. „По тази причина ми се струва твърде вероятно кръстоносците, възстановили крепостта, да са я нарекли с името на мястото, където са прекарали десетилетия – крепостта Акра в Израел“ – убеден е историкът. Затова, според него, имената са две.
Днес крепостта „Акра“ се посещава ежегодно от стотици туристи, които остават очаровани и завинаги пленени от нейната красота и мистика. Веднъж докоснали се до магията на „Акра“, те завинаги отнасят в сърцата си спомена за вековната антична кула, за крепостната стена, потопила снагата си в дълбоките морски бездни, за останките от различни сгради, носещи духа на една богата и жива история. А гледката?! Тя е вълшебна – неописуема, очароваща, неземна! Гледка, която те предизвиква да я заобичаш! Завинаги!
Източник: villaamalia.eu, novini.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
