„Тук лежи Мостич, който беше чъргубиля при царя Симеон и при царя Петър. Като стана на осемдесет години, той остави чъргубилството и цялото му имущество, стана черноризец и в това (си звание) завърши своя живот.“
Надписът на чъргубиля Мостич е изрязан върху надгробната плоча на един от велможите на Първото българско царство. „Чъргубиля“ е славянизирана форма на думата „ичиргу-боила“, т.е. вътрешният боила, което означава третия човек в държавата след хана и кавхана.
Този велможа произхождал от знатен род и бил близък сподвижник на цар Симеон, което обяснява защо е издигнат сред неговите първи министри. Като изключително доверен човек на владетеля и семейството му, той останал на своя пост и при неговия син Петър. Когато навършил 80 години, изоставил дворцовата служба, отказал се от богатствата и се оттеглил в манастир.
Гробът на чъргубиля Мостич е открит при редовни археологически разкопки на 27 ноември 1957 г. в развалините на манастирска църква в местността Селище (Външният град на Велики Преслав). По време на разкопките археолозите повдигнали плочата и открили, че в зидания гроб, около скелета, има само 28 гвоздея от дървен ковчег, изгнил през изминалите хиляда години.
Знатният монах бил погребан скромно, само с едно просто расо. Дори кръстът му бил дървен и не стигнал до потомците днес. До този гроб експедицията открила друг, несравнимо по-добре устроен, но разрушен и ограбен. Това дава основания да се смята, че там е бил погребан, пак като монах, цар Петър, канонизиран за светец от Българската православна църква.
Един от най-интересните резултати от изследването на гроба на Мостич е възстановката на черепа, направена от антрополога проф. Йордан Йорданов. Така за пръв път виждаме как изглеждал български аристократ от древността. Надгробната плоча на чъргубиля Мостич се съхранява в археологическия музей при БАН.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.