Доцент Тома Томов е специалист по балканска и средиземноморска история. Изследванията му са свързани с храма-музей „Св. София“ в Константинопол, днешен Истанбул. Там той е открил множество надписи, издълбани в стените, които са на кирилица и глаголица. Те вече са публикувани като научни факти.
При разчитането и тълкуването на два от своеобразните средновековни графити, ученият се натъква на изписани имена на български боляри, които фигурират и в други писмени източници от онова време – в препис на Синодика на Борил. Това потвърждава, че тези боляри – Арцо и Тудор, са били пратени в Константинопол, за да пазят сестрата на Иван Шишман Мария-Тамара, която е съпруга на Андроник – синът на византийския император.
Доц. Тома Томов, НБУ: “ По-скоро ги е изпратил двамата на помощ на своята сестра. Мястото, където е открит този надпис или по-скоро подпис, е доста интересно. Това е до т.нар. ложа на императрицата. В храма „Св. София“ византийската императрица си има едно определено място, в галерията на втория етаж – западната галерия в центъра. По това време – в края на 14 век – синът на императора узурпира властта в Константинопол и праща баща си в тъмница. Мисията на двамата български боляри най-вероятно е била, заедно с техните войници да охраняват младото императорско семейство. По-късно с помощта на османците старият император Йоан 5 Палеолог отново се връща на трона, а Иван Шишман е принуден да мине на негова страна, за да защити придобивките си по време на властта на Андроник.“
Това, според доцент Тома Томов, по безспорен начин доказва, че младият Иван Шишман е водел активна политика, сключвайки съюзи и с византийци, и с османци, за да пази интересите на България в бурния и несигурен 14 век. Това оборва категорично общоприетата теза, че Шишман е бил слаб и несигурен владетел.
Източник: news.bnt.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
