Музей Затвор в град Велико Търново се намира южно зад изградения през 1872 г. от майстор Колю Фичето конак, в който сега се помещава експозицията “Възраждане и Учредително събрание” непосредствено до музей „Нова и най-нова история“.
Експозицията е част от Регионален исторически музей и един от Националните обекти на България.
Строителството на затвора започва около средата на XIX век. През 1854г. той вече се използва по предназначение.
Сградата е изградена изцяло от камък, с дебелина на стените 70–90см. Постройката има един приземен и два горни етажа. Северно и западно от нея са разположени два вътрешни двора, оградени от високи зидове и спомагателни постройки. В северния е извършвано оковаването на затворниците, а западният бил предназначен за разходки два пъти дневно.
В годините на османското владичество са използвани трите етажа на сградата. След Освобождението на България са пристроени нови помещения – приземието е превърнато в склад, пристрояват се служебни помещения, място за свиждане, женски килии. Във вътрешния двор за разходки са изградени стопански помещения, кухня, складове и бръснарница. Затворът функционира като етапен до 1954г.
Експозицията в музей Затвор е създадена през 1960г. и е разгъната в приземния и на първия етаж. Направена е възстановка на интериора на три от килиите и карцера, функционирали по времето на борбите за национално освобождение. В помещението за мъчения са представени уредите, с които са извършвани инквизиции, както и описание на най-често прилаганите изтезания.
В коридора на първия етаж върху табла са изписани имената на 399 поборници, лежали в Търновския затвор. Върху отделно фототабло са портретите на най-значимите личности, затваряни тук – Филип Тотю, Стефан Караджа, Васил Левски, Тодор Каблешков, Бачо Киро, Георги Измирлиев, Тодор Кирков и др. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.
Източник: strannik.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
