През есента на 1937 г. работници от каменна кариера край село Величково, Пазарджишко, попадат на малко изящно глинено съдче.
В желанието си да видят по-бързо откритото от тях „имане” , те счупват гърненцето и разпределят помежду си намиращите се в него сребърни монети.
После, както често се случва, един от тях не се стърпява да се похвали с необикновената си придобивка и след доста перипетии властите успяват да приберат десетте монети. Предполага се, че монетите са били повече на брой и част от тях изчезнали преди намесата на властите.
По характера и съдържанието си съкровището от село Величково е единствено в света. Десетте едри монети са от един и същ тип номинал. Те принадлежат на тракийското племе дерони. Направени са от сребро, всяка има диаметър 35 мм и тежи 40,3 г.
Върху лицевата им страна е изобразен брадат мъж, облечен с дълга дреха (хитон), седнал в двуколка, теглена от два вола. С дясната си ръка той размахва камшик. Над вола – като колело от едри зърна с осем спици – е представено слънцето, а под него, от земята, израснала полупалмета (стилизиран палмов лист).
За изобразения върху монетите мъж някои учени предполагат, че е Хермес – бог на търговията и едновременно божество, което води води душите е задгробния свят. Сред траките Хермес бил на особена почит и владетелите се стремели да свържат произхода си с неговия, за да придадат божествена същност на своята власт.
На обратната страна на монетите има вдлъбнат квадрат, в който релефно са изобразени в профил три крака на силен (митологично същество, което се представя като къдрокос мъж с рога и копита).
Те са така свързани в основата с, че образуват трискел – симетрична фигура, чиито краища могат да се впишат в окръжност. Трискелът символизира вечно бягащото и залязващото слънце.
Любопитно: Изображенията, знаците и надписите върху монетите, както и металното съдържание и тежестта им, са ценен извор на информация за владетели и събития. През различните периоди стилът на изображение и техниката на отсичане са различни. В тракийското монетосечение се различават четири периода. Архаичните монети (VI-V в. пр. Хр.) са дебели и не винаги с правилна фирма, имат изображения само на едната страна, на другата е т.нар. вдлъбнат квадрат .
Монетите от класическия период (ок. 425-324 г. пр. Хр.) стават по-плоски и с правилна кръгла форма. Изображения има и във вдлъбнат квадрат. През елинистичния период (IV-I в. пр. Хр.) на монетите се поставят портрети на владетелите.
През римския период на тракийските монети вече се появява и образът на римския император. Това продължава и до ликвидирането на тракийската дъжава при император Калигула (37–41 г.).
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.