Михаил Колони е един малко известен днес български патриот, роден в Сливен, живял в Румъния и активно подпомагал българското революционно движение и българските емигранти в подготовката на четите, преминавали от Влашко през Дунава в Българско – на Филип Тотю, на Панайот Хитов, на Хаджи Димитър и на Стефан Караджа, на Хр. Ботев и други в периода на бурната епоха от 1862 до 1877 г. – Михаил Колони.
Михаил и брат му Атанас са отгледани от малки от баба си, тъй като от рано са останали кръгли сираци. През 1830 г. станало масово изселване на българи към Русия, преминавайки през Румъния. Част от сливенци останали във Влашко, между тях били и двете момчета с баба си, които се заселили в Букурещ. Тук Михаил завършил гръцко училище. Като образован младеж бил избран като възпитател на децата в семейството на румънския княз Александър Гика, управител във Влашко.
По-късно благодарение на тая чест, Михаил имал щастието заедно с княжеските наследници да посети Атина, после Париж през 1848 г.
След прибирането си в Букурещ, вече на години и като интелигентен и начетен българин, бил предпочетен за съпруг на сестрата на порумънчения гръцки търговец Черленти – Елена Черленти. Та, макар и семеен, той е подпомагал четите.
След Руско-турската война и Освобождението той решава да се пресели в България. За целта продава имотите си в Румъния в 1879 г. и се заселва във Варна. Там става истински благодетел на града, като полага усилия за неговото икономическо издигане. Със свои средства най-напред построява мелница в Гебедже (дн. Белослав), като след време я подарява на Варненската митрополия.
През 1881 г. е избран за кмет и прави всичко възможно да благоустрои града, но среща съпротива на не дотам далновидните общинари. Тогава той със собствени средства издига три големи постройки за хали, по-късно откупени от Варненската община.
Пак по негова инициатива се събарят стари крепостни стени и с каменния материал се постилат калните улици на града, построява и църковен храм. Здравето му силно се влошава и 76-годишен напуска този свят. Всичките си парични средства е вложил в полза на Варна. Погребан е в двора на Катедралната църква, но днес като че ли никой не си помня за първия голям благодетел и деен кмет на Варна в края на ХІХ век, когато тя започва своя следосвобожденски напредък и подем.
Автор: Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
