Легендите за Чудните мостове в Родопите също са тъжни и дори жестоки.
Дори снимките им са достатъчни, за да настръхне човек от величието на природата. А когато ги види, наистина дъхът му спира. И веднага си казва, че няма как за това място да не са създадени легенди. Така е.
Легендата за Чудните мостове разказва, че преди много години в землището на село Забърдо хората се препитавали с животновъдство и тук-там успявали да отгледат я картофи, я лук. Затова и пастирите били най-многобройни в родопските села. Но незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те се събрали и измислили как да надхитрят змея.
Натоварили едно магаре с прахан, запалили го и го изпратили срещу змея. Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, на-края намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появяват Чудните мостове. В друга легенда змеят е в женски образ. Живеела зад баира на село Забърдо. От това село високо в планината до пловдивската равнина имало само един път. По него минавали керваните. Носели стоки към равнината и се връщали с жито.
Добре живели хората, додето не дошла ламята. Никой не знаел откъде се е появила. Настанила се ламята в пещерата и де що мине човек или добитък го изяждала. Ламята била голяма, а люспите и святкали като от сребро.Пушка не я ловяла, щото люспите й били корави. Две педи бил само нокътят на малкия й пръст. Настанал голям глад, щото хората ги било страх по пътя да минат и да докарат житото от полето. Та се събрали те да мислят що да сторят. Заблъскали си главите как да се отърват от злото, но нищо не измисляли. Тогава едно момче, сиромашко, въглищар рекло: „Ще убия ламята, но и ако вие се наемете да помогнете. Ще ми доведете едно магаре, ще отбиете реката, а другото аз ще сторя.
Хванали се хората на работа, денем и нощем се блъскали и накрая отбили реката. Довели магарето, а въглищарят го натоварил със сух прахан. Взел огнивото, цъкнал и подпалил праханта. Запял и подкарал магарето право към ламята. Глътнала тя момчето и добичето, но праханта се разгоряла в корема й. Замятала се ламята, полазила до реката да пие вода, но вода нямало. Замятало се туловището и заблестели люспите по него, задънило с опашката си, но вода от нийде нямало. От ноздрите на чудовището изскочили пушеци и огньове. Заревала ламята от болки, издънила дерето, що канари потрошила, докато се мятала. Пукнала се ламята от огъня, нищо от нея не останало, само мостовете. А младият въглищар загинал, за да спаси всички в планината от злата ламя.
Чудните мостове са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 метра надморска височина в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували от ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е издълбала от пукнатините в мраморите дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява и на места се срутва.
Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста.
Източник: barko4.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
