Майор Олимпий Панов – разстреляният победител

„Стефане, защо не помогнете на човека, за живота на детето му става въпрос?“

С тези думи се обръща капитан Олимпий Панов към своя стар приятел Стефан Стамболов в една есенна вечер на 1884 година. Случката се разиграва в луксозния ресторант на хотел „България”. Съратник на Стамболов от въстаническото време от Търновско е дошъл в младата българска столица да търси помощ и пари за лечението на болното си дете. Тогава Стамболов е председател на Народното събрание, но вече се очертава като най-влиятелната личност в Княжеството.

Стамболов е поканил верния си другар от онези славни времена – едно, за да си припомни за тях и да се поизтъкне пред Олимпий, който по време на Априлското въстание учи в Париж, друго – за да го видят старите му акрани, с които заедно са вдигали въстание какъв голям човек е станал. Наистина, бедният учител от Търновско не може да познае в този гордо изправен човек, облечен във фрак, някогашния дрипав хъш, който се е крил в дома му и заедно са правили съзаклятия. Въпреки искрената молба на човека с болното дете, Стамболов отказва. Тогава се намесва капитан Панов и го пита – нали имате там фондове, специално за такива цели? А Стамболов отсича – няма как, едва сме дошли на власт, какво ще стане, ако започнем да уреждаме своите хора, нали „старите ще ни изядат с парцалите”. Покрусата на молещия е безмерна. А в този разговор проблясват и първите искрици на сблъсък между Стамболов и капитан Панов. Този непримирим сблъсък ще доведе само след две години и половина до разстрела на офицера по присъда, утвърдена лично от неговия някогашен приятел. През тези две години, обаче, Олимпий Панов ще стане началник на българската артилерия, герой от сраженията при Сливница, участник в преврата срещу княз Александър Батенберг и в офицерските бунтове в Русе и в Силистра, завършили с неговия и на други герои от Сръбско-българската война, като майор Атанас Узунов, разстрел. А още преди тази среща офицерът-артилерист вече е записал името си в българската история като Гълъба, както ласкаво го е наричал Любен Каравелов.

Олимпий Спиридонов Панов е роден на 17 юни (29 юни) 1852 година в Шоп Тараклия, Бесарабия. Навремето семейството му бяга от Плевенско в Русия, след като дядо му Пано е пребит до смърт от турците, а имотът им е разграбен и опожарен. Завършва Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище за шосета и мостове в Букурещ.

В Румъния се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. От 1872 до 1874 година, в най-жаркото революционно време, когато Левски обикаля и буни българските земи, е член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Там става един от любимците на Любен Каравелов, който го нарича „моя Гълъб”. През 1875-1876 г. следва строително инженерство в Париж, след което се връща в Букурещ, става подпредседател на Българското централно благотворително общество (1876). Участва в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война, на която толкова се е надявал приятеля му Стамболов за успеха на Априлското въстание. От Букурещ датира и приятелството му с бъдещия виден политик.
През Освободителната война Олимпий Панов е опълченец в 1-ва рота на 1-ва Опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора. За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик. Проявява се и на Шипка. Награден е с „Георгиевски кръст“. Още в руската войска става командир на полубатарея в Планинската батарея.

След Освобождението завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1880-1883 г.).

Постъпва в българската земска войска като командир на 2-ра полубатарея от планинската батарея, след което е старши батареен офицер в 12-та батарея в Шумен. В края на 1884 година поема командването на 5-а батарея на 1-ви артилерийски полк. Тогава все още основните командни позиции в българската войска се заемат от руски офицери.

Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година и последвалото, по заповед на император Александър Трети, изтегляне на руските офицери капитан Олимпий Панов е назначен за началник на артилерията в българската армия. По време на Сръбско-българската война младият капитан има решаваща роля за победата на българските войски в Сливнишкото сражение.
На третия ден от битките – 7 ноември капитан Панов извежда малобройните защитници от укрепленията в центъра на Сливнишката позиция срещу Дринската дивизия. Атаката предотвратява сръбския контраудар към рида Три уши и затвърждава успешния завършек на битката. Атаката на Мека Црев и Три уши е започната от Бдинския полк с командир капитан Марин Маринов по заповед на ротмистър Анастас Бендерев. Младите офицери не се съобразяват с решението на Коронния военен съвет да се водят само отбранителни боеве, докато пристигнат подкрепленията от Южна България и смело атакуват сърбите, като ги обръщат в бягство.

Преломът на Сливница отваря пътя към сърцето на Сръбското кралство. Пирот е превзет, пътят към Ниш и Белград и към двореца на агресора крал Милан Обренович е начертан в плановете на нашите военачалници. Тайнствена визита на фронта на австро-унгарския посланик граф Кевенхюлер-Меч обаче спира настъплението. На 9 декември капитан Олипмий Панов се увенчава със славата на победителите, като подписва пакта за примирие със Сърбия.

През април 1886 година Панов е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада с чин майор. След преврата на 9 август, целящ детронирането на княз Александър Батенберг, Олимпий Панов за четири дни (12-16 август) е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов. Посредничи успешно за предотвратяване на въоръжен сблъсък, убеждавайки противниците на Батенберг да напуснат София преди пристигането на войските, останали верни на княза. След неуспеха на преврата е арестуван. През ноември е уволнен от армията по подозрения за участие в заговора във Военното училище за сваляне на Регентството. Правителството на Радославов го интернира в Ловеч, а по-късно го екстернира в Румъния. В Букурещ Панов се включва в революционния комитет, който подготвя въстание в България. По някаква странна ирония на съдбата, то е насочено срещу неговия някогашен най-добър приятел Стамболов, застанал начело на Регентството след абдикацията на княз Батенберг.

На 19 февруари 1887 година майор Атанас Узунов вдига в Русе военен бунт, който трябва да даде начало на въстанието. То трябва да премахне от власт Регентството на Стамболов и след това да бъде потърсена помощта на Русия за нов владетел и ново управление на страната. Олимпий Панов прави опит да се присъедини към бунтовниците, но е заловен още при преминаването на Дунава. Въпреки че не успява да се включи в бунта, който бързо е потушен, е осъден на смърт и е разстрелян заедно с водачите му. Военният съд се ръководи лично от довчерашния му колега и приятел майор Рачо Петров, а присъдите са писани под личната диктовка на Стамболов по телеграфа. Когато майката на бъдещия диктатор го попитала – а с Олимпий какво ще стане, Стефане, него поне не можеш ли да завардиш, Стамболов мрачно отговаря – утре запали една свещ за душата на Олимпий.

Източник: armymedia.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!