Ватопедската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Асен II на манастира „Св. Богородица Ватопедска“ в Атон.
С Ватопедската грамота цар Иван Асен II подарява на манастира селото Семалто в Серска област. Този документ съдържа богата информация за данъчната система, административния апарат и статута на зависимите селяни във Второто българско царство. Предполага се, че грамотата е издадена непосредствено след битката при Клокотница, когато Серската област вече е във владенията на българския цар. Дарението е мотивирано както от личната му дълбока религиозност, така и от политиката му на привличане на духовните среди и главно на Атонското манастирско братство, което има огромен авторитет в православния свят.
Ватопедската грамота е една от най-кратките и лошо запазени царски грамоти. В езиково отношение обаче тя съдържа ценни материали за състоянието на българския език през 13 в. Така например в грамотата се отбягва използването на родителен падеж при отрицание, употребява се кратка дателна форма -му на личното местоимение в 1 л. ед. ч. с притежателно значение. В грамотата се употребява формата що вместо чьто, а гласната н /и/ се променя в ы след съгласна ж (жыветъ, дръжытъ).
Текстът на грамотата гласи:
„Благоволи царство ми да дари на светия манастир на Пресвета Богородица, наречена Ватопедска, намиращ се в Света гора, село, наречено Семалто, което лежи в Серска област, така щото това село заедно с хората и с всичките му правдини и сгради, и прилежания, и доход да го владее и обладава този честен манастир със самовластна и неотемлима власт дотогава, докато е живо царство ми.
А практорите на царството ми, изпращани по всички времена, за да приемат данък и да вършват всякакви работи на царството ми, които са севасти, дукове, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и другите останали, от малките до големите, никой от тях да няма власт да встъпва, дори и крак да постави, в метоха на този свят манастир, нито да пише, нито дан да взема, нито комод, нито митата, нито аподохия, нито вино, нито хляб, нито зоб, нито десятък, нито да привиква хората на ангария и на каквато и да било работа на моето царство – нито самите тях, нито конете им, нито воловете им, нито ослите им. Но всички хора на този манастир да имат всяка пълна свобода и да властва (над тях) сегашният почтен и христолюбив игумен Доситей и почтените и христолюбиви игумени след него. А дан, комод, арико и ангария, и останалите налози според закона на царството ми, всичко това тези люде да дават и отработват на този свят манастир и никой друг да не се бърка. Който ли нещо им напакости, голям гняв ще изпита от царството ми… месец април….“
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.