Едно от най-паметните места в община Тунджа е веригата от ниски хълмове Бакаджиците или Бакъджика, по Йовковия правопис.
Името Бакаджик идва от турските думи Бак и Ачик и означава „височина, от която се вижда надалеч”. Заради прекрасната панорама, която се открива от хълмовете – при ясно време чак до Черно море, Георги С. Раковски ги нарича „зренище“.
Константин Иречек ги описва като „живописни силуети на вулкански планини, изскочили като уединени острови сред околната пустота“. Други автори ги сравняват със „синя гърбица, в която се тулят легенди за вехти войводи и байрактари“, „седем бивола, лежащи един зад друг“, „висок баир с кичести дъбрави“.
В района на Бакаджиците конна хайдушка дружина води един от най-известните български хайдути и герой на Йовков, Индже войвода. Свои чети тук са имали Кара Танас, Кара Кольо, Димитър Калъчлията. През 1861 г. из Бакаджиците шета с дружината си и Панайот Хитов.
Най-високият връх на Бакаджиците е Асанбаир (515 м), на който е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Други върхове са Свети Спас (500 м.), Дедевица, Калето.
По билото на Бакаджиците преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море. В местността има няколко туристически комплекси и хижи, в които можете да отседнете за почивка или лечение.
Още преди 150 г. руски лекари установяват, че въздухът в местността помага при белодробни заболявания. Учените смятат, че въздухът е също толкова лечебен, както в Сандански, затова преди години тук е построен профилакториум.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
