Поп Мартиновата дупка се намира в района на Орешари.
Както предполага и самото й име, Поп Мартиновата дупка се свързва с воеводата поп Мартин, който я е използвал като своя обител и скривалище. Според писанията поп Мартин бил най-довереният човек и близък съратник на страховития Вълчан воевода.
Преди да стане хайдутин, той бил свещенослужител, но след като османските потисници поругали семейната му чест, той тръгнал да мъсти за себе си и за другите озлочестени българи. Попът събрал дружина, която въздавала справедливост и отмъщавала за сторените злини на беззащитното население.
Четата му се присъединила към тази на Вълчан воевода и заедно с неговото името на поп Мартин се носело от уста на уста от Русе през Балкана и Родопите чак до Странджа. Четите обикаляли из гори и планини и навсякъде из страната имали свои укрития.
Говори се, че едно от скривалищата на поп Мартин била естествена скална пещера, която можела да побере десетина души. Там се криел той заедно с хората си. За такова място е сочена и Поп Мартиновата дупка. За нея и за личността на попа съществуват много митове и легенди, привличащи особено интереса на иманярите заради слуховете за голямото богатство, което е било скрито в района.
Факти за Поп Мартиновата дупка
Не много известен факт е, че Поп Мартиновата дупка се е появила хилядолетия преди родопският свещеник да започне да я ползва за своя килия и че това всъщност е скална гробница.Голям принос в обследването на Поп Мартиновата дупка (а и на други от намиращите се в района обекти) има Хасковският краевед Борис Колев.
Гробницата е разположена на 3,8 метра високо в отвесна скала, отворът й е с трапецовидна форма (по подобие на тракийските скални ниши), а над него са издълбани и самите ниши, които са в два реда, по 6 на ред или общо 12. Ако към техния брой се добави и „най-голямата ниша”, а имено самата гробница, числеността им дава фаталното 13. Гробницата е с четириъгълна форма, с обща дължина 2,75 метра, ширина 1,50 метра и височина 1,80 метра.
Оста й е сочи север – юг. Входът е от север и е трапецовидно оформен, висок е 1 метър и е широк 90 см. в основата си и 65 см. в горната част. В привходната част, отгоре и отдолу на отвора е издълбан правоъгълен жлеб, за който се смята, че е служел за поставяне на каменна плоча, която да затваря гробницата. Освен него, от двете страни в горната част на входа има дупки, в които вероятно се е поставяла греда за затваряне на гробницата отвътре.
Вътре в самата гробница, на южната й страна, точно срещу входа е издялана ниша с ширина 1,10 метра, височина 80 сантиметра и дълбочина от източната страна 55 сантиметра. От западната страна нишата е дъговидно извита като под нея има две стъпала. Широки са по 20 сантиметра, едното е на 75 см. височина от пода, а другото – на 50 см. В западната част на гробницата има скално корито (ковчег) дълго 1,25 метра и широко 65 сантиметра, който е бил отделен от цялото помещение чрез тънка стена, от която днес личат само следите. Всички стени и тавани са идеално оформени и загладени. Таванът е леко корубест.
Според преобладаващите твърдения, погребенията са се извършвали чрез трупоизгаряне. Урната с останките и праха на починалия е била поставяна в скалния ковчег заедно с даровете и с любимите вещи. Съществуват и мнения, според които погребението е било извършвано чрез трупополагане, но тялото на починалия се е полагало на пода, а не в коритото (ковчега), което се предполага от твърде малките му размери (дължина от 1,25 метра) и невъзможността в него да се положи човешко тяло с нормален ръст. Повече за обредните ритуали и практики е трудно да се каже. Гробницата е била обект повече на иманярски набези, отколкото на археологически проучвания.
Счита се, че съществуват връзки и зависимости между тази скална гробница и онези, които се намират в Хамбар кая. Не само изключително близкото им местоположение, но и някои характерни особености дават основание да се предполага, че те имат еднакъв произход и функционална роля. Една от най-забележимите прилики е трапецовидната форма, която можем да откроим. Друга обща характеристика е наличието на култови скални ниши в близост до гробниците. Това обстоятелство подкрепя извода, че гробниците са били привилегия само на заможните членове на обществото, а за останалите хора са били отредени нишите – обикновено в близост до гробницата, в която е бил погребван техния господар, вожд или жрец.
Източник: keepliving.eu
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
