Крепостта Баба Вида е единственият изцяло запазен до наши дни български средновековен замък.
Той е изпълнявал функцията на отбранително съоръжение и едновременно с това е бил владетелска резиденция. Разположена е на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.
Разбира се и тази крепост е обгърната от мистиката на легенди и предания, които хвърлят светлина върху наименованието й.
Преди време е имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Те не могли да живеят заедно, защото постоянно се карали. Един ден след дълъг разговор, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град.
Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста – Костолец, Кула – град Кула, а Вида, която била най-малката, но най-досетливата и хитра, направила града Видин. Така били създадени тези градове-крепости, в които се заселили много хора от околността. Когато турците завладели Видин, там властвал Саид Ашар паша.
Един ден като се разхождал в околността, той харесал ъгъла, който се затваря между реките Тимок и Нишава – местността, където сега е разположен град Зайчар, и решил да направи чифлик. Мястото било много красиво, земята плодородна, водата – в изобилие. Пашата веднага започнал да изпълнява желанието си и в скоро време там изникнали конаци, воденици, лозя и градини.
Отначало пашовите земи били обработвани от селяните от съседните селца, ала Саид Ашар не се задоволявал само от тяхната работа. Искал да натрупа големи богатства и да живее на широка нога. Затова той преселил по тези места колибари от около трийсетина тетевенски села. Наредил им да обработват чифлика и им опростил всички повинности към държавата. От тези заселници населението лека-полека се увеличавало. Дошли да живеят хора и от други села на Видинската област.
Този чифлик и хората, които го работели, образували голямо селище, наречено на името на Саидшар, но в устата на хората то се променило на Зайчар. Сестрите Кула и Вида били много по-умни и хитри от братята си и затова в техните градове непрекъснато прииждали нови заселници, особено във Видин, и тези селища станали големи и с много жители.
Братята гледали повече живота си и не се грижели за друго. Гъмзо обичал много лозята – засадил цялото землище с лозя и правел прочуто вино, което и досега е известно – „Гъмза“. Край него се заселили само хора, които обичали лозята и се грижели да опазят доброто име на виното. Коста се занимавал със земеделие, което непрекъснато линеело. Жителите били трудолюбиви, но не могли да забогатеят.
Според друга легенда двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива. Искали я много мъже, но тя нито един не харесала. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат – отделила я в една местност и й дала верни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом.
Когато турците вече се разпореждали по българските земи, Вида била вече остаряла – неомъжена и самотна, защото десетилетия не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие населението. И се запретнали всички: работили ден и нощ и съградили кулите, които и днес носят името „Бабини Видини кули„.
Третото предание разказва, че някога баба Вида направила една голяма каменна кула и друга по-ниска, подобна на първата. До тях изкопала кладенец и построила черква. Народът ги нарекъл на нейно име – кулите на баба Вида. От тях е получил името си и градът Видин.
Четвърта легенда разказва за строежа на Видинската крепост. Когато баба Вида строила калето, цялата околия мъже и жени са работили. Старите хора разказвали, че било „през латинско време“. Камъкът бил взиман чак от Буковец, откъдето бил прекарван на ръце – от ръка на ръка, човек до човек били наредени.
Един баща оставил сина си мъничък, на три месеца. Докато се строила крепостта, детето пораснало и попитало майка си дали има баща. Тя му казала, че има и че работи във Видин на крепостта. Майката омесила питка и момчето отишло на крепостта, питало, разпитвало и най-сетне намерило баща си. Като видял порасналия си син, бащата заплакал…
Факти
Строежът на същинската крепост започнал през Х в. върху основите на античния стратегически пункт Бонония (III в.), който е бил част от дунавската граница на Римската империя. Останки от отбранителните съоръжения са запазени на различни места в гр. Видин, но най-добре са съхранени основите на североизточната ъглова кула, които по-късно българите вграждат в крепостта Баба Вида.
С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от различните си владетели. Дори в ранния си етап обаче е била изключително добре укрепена, за да предизвика византийския хронист Йоан Скилица да напише: „…императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада”.
Тук става въпрос за император Василий II, който обсажда българската крепост през 1003 г. Превръщането на средновековното укрепление в замък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка.
С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от различните си владетели. Дори в ранния си етап обаче е била изключително добре укрепена, за да предизвика византийския хронист Йоан Скилица да напише: „…императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада”.
Тук става въпрос за император Василий II, който обсажда българската крепост през 1003 г. Превръщането на средновековното укрепление в замък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка.
Замъкът заема площ от 9,5 дка и е заобиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра и се състои от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът е достъпен само от север, където се намира входната кула.
В миналото се е минавало по подвижен мост над пълния с вода ров. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор, а кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В Средновековието той е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.
Град Видин (Бдин) бил средищен за северозападните български земи от двете страни на р. Тимок и р. Дунав. Тази гранична област почти винаги е била под ръководството на полузависими владетели, а унгарците нахлували многократно и превземали крепостта й. През XIV в. Видин е столица на феодалното Видинско княжество, чийто владетели са били Ростислав Михайлович, Яков Светослав и княз Шишман, а крепостта Баба Вида била тяхна резиденция. Във втората половина на XIV в. феодалната област става владение на Иван Срацимир, син на цар Иван Александър, и именно по негово време замъкът Баба Вида добива приблизително вида, в който го познаваме днес.
По-късно нашествието на османците на Балканския полуостров предрича участта на Видинското княжество и величествената му крепост минава под турска власт през 1396г.
Баба Вида продължава да играе роля в отбраната на града и през османското владичество. В края на XVII и началото на XVIII в. тя е превърната в цитадела на нова крепост. Смята се, че строежът на осемъгълната кула към р. Дунав и на два контрафорса са дело на австрийците, които през 1689 г. за известно време завладяват Видин.
През втората половина на XVIII в. крепостта се използва предимно за склад на боеприпаси и за затвор. Стените на две от помещенията в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци – рабоши, с които безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една от нишите е останала и бесилката на затвора.
Днес Баба Вида е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от Средновековието и е национален паметник на културата от 1964 г. Освен като забележителен туристически обект замъкът служи и като естествен декор за заснемане на документални и игрални филми.
Тя е основната туристическа забележителност на града и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС). В галерията между външната и вътрешната стена откъм Дунав е изградена сцена за летен театър.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
