Легендата за Шишманови

Фамилното предание твърди, че видинските първенци Шишманоглу ( Шишманови ) произхождат пряко от последния български търновски цар отпреди завоеванието Иван Шишман (1371-1393).

Това твърдение се е сблъсквало със скептицизма на много историци и краеведи, но и е било приемано от много авторитетни изследователи за вероятно и достоверно.

Първото сведение в този дух датира още от 1848 г. и е дадено от унгарския писател-емигрант Габор фон Егреши:

„Ние ще видим по-значимите градове на страната… може би и резиденцията на нейните някогашни князе, внукът на един от които Шишман (сега той се нарича Шишманович; той е вечния банкер на видинските паши) е тук във Видин търговец, има също и в Темешвар един склад, а неговият прадядо и последен български крал бил победен и убит от султан Баязид в края на 14 вek.“

В спомените си „Ранни години“ Симеон Радев в края на живота си си припомня, че на младини познавал д-р Асен Шишманов: „От неговия род бе и добре познатата във виенското общество графиня Фо унд цу Мирбах. Казват, че самият д-р Асен Шишманов е имал слабостта да мисли, че е от рода на Шишмановците.“ Въпросната Стерия Полихрони (омъжена като Анна Мария фон Мирбах) до смъртта си през 1916 г. е приемана от висшето виенско общество за безспорна потомка на последната средновековна българска царска династия.

През 1933 г. Цветан Минков в книгата си “Найчо Цанов – живот и обществена дейност”, пише за Найчо Цанов: “По майка Екатерина той е свързан с прочутия род на Емануил Шишманоглу, когото мълвата извежда като потомък на последната българска династия на Шишмановци.”

Отново през 1933 г. големият български историк и изследовател на съдбата на българската царска динстия след османското завоевание проф. Петър Ников, след като разглежда многобройните доказателства в полза на действителното царско потекло на Шишманови пише: „Всичко това са улики, които ако не ни дават още правото да решим поставения въпрос положително, не ни позволяват да обаче и да отговорим на него решително в отрицателен смисъл.“

Като една от тези „улики“ Петър Ников посочва употребата във фамилията на имена явно показващи претенция за родство със средновековните царе – Шишман, Страцимир, Асен, Севастица… В този аспект е интересна и възможната етимология на още едно име свързано с фамилията – Зико.

През 1994 г. дилетантът-историк Йордан Вълчев достига до прозрението, че „сак“ е древнобългарската дума за „цар“ и отбелязва:

„На много места – Ботевградско, Брезнишко, Врачанско, Еленско, Карловско, Кулско, Кюстендилско, Михайловградско, Пещерско… – всеки Васил и всяка Василка са Цико, Зико, и Цика, Зика… От всички случаи трябва да извадим заключение, че църковното Васил не е било приемано благосклонно от населението заради василевс – вечния враг-император, и в посочените места се е замествало със съответната древнобългарска дума дума Цико, Зико, подобни на които са Сако, Цако, Цеко.“

Дори в периода на комунизма легендата за царския произход на Шишманови продължава да съществува, умело прикривана сред „други хипотези“. Ето какво например пише през 1984 г. писателят Петър Славински в документалния си роман „Родът Шишмановски“:

„Не намерих точни данни откъде води потеклото си този род. Може би това са селяни, попаднали във Видин след някой погром на османските завоеватели над българското население и случайно сродени с някоя издънка на стария болярски Шишманов род? Или са занаятчии, дошли в града, за да подемат някакво производство – разбогатели, започнали да купуват земи и имоти, принадлежали някога на болярите Шишманови – и като собственици на Шишмановски владения са им прикачили това име? А възможно е да са и истински потомци на историческия Шишманов род…“

Остава открит въпросът как е възможно, след османското завоевание, във Видин да оцелеят представители на българския царски род, след като се предполага, че последният му потомък – Иван-шишмановият син Фружин умира като емигрант в Унгария някъде в средата на 15 век. В последно време обаче и този въпрос намери отговор с откриването на един „Съкратен регистър на Видинския санджак“ от 1455 г., в който буквално пише: „Заповядано им е да доведат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които не принадлежат на никого, за да пазят прохода – Фрузин княз; Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син – четирима души.“

Идентификацията на царския син Фружин, с „Фрузин княз“ от Регистъра се приема за убедителна от най-големия специалист по османска история в България проф. Вера Мутафчиева.

През 1916 г. Емануил Ал. Шишманов съобщава на своя братовчед проф. Иван Шишманов, че почтената им фамилия брои вече 324 г. Ако приемем това сведение за меродавно, можем да заключим, че началото на Шишманови е по някакъв начин пряко свързано с избухването на Първото търновско въстание, начело на което застава един мним или реален потомък на средновековната Шишманова династия. Дали всъщност разгромът на въстанието не е накарал семейството на този самозван княз да се пресели във Видин? И дали тъкмо така не е поставено началото на тази голяма фамилия на видински първенци?

Източник: vidin-online.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!