Лаврентиевият сборник

Цар Иван Александър (1331-1371) е покровител на българската книжнина. По негово време се оживява книжовната дейност и се строят нови манастири.

Царят поръчва написването на книги, които съхранява в дворците си. Книжовниците възхваляват Иван Александър също както цар Симеон. Преводът на Манасиевата хроника от 1345 г., както и така нареченото Лондонско евангелие от 1356 г., предназначени за царя и семейството му, са високо художествени произведения с изящна изработка.

Близък до царския двор е свещеноинок Лаврентий. Владетелят Иван Александър издава нареждане да се състави сборник, който да съдържа домашни четива за царската фамилия. Това се случва в периода 1 септември 1347 г.-31 август 1348 г. Търновският монах записва годината, за да се знае кога е е случило написването на тази книга. С чувство за историзъм Лаврентий допълва:

„Бе написана тази душеполезна книга за благоверния и христолюбивия, превисокия и самодържавния цар на българите и гърците Иван Александър за живот, здраве и утвърждение на неговото царство и на децата му и за полза на всеки християнин, който чете с вяра и любов.“ И открива своето име: „Труд и мъка на Лаврентий, многогрешния Божем свешеноинок.“

Книгата съдържа 214 страници, които са написани на груба хартия. Почеркът е стилен, текстът е украсен със заставки и инициали, но миниатюри няма. Преобладаващи са душеполезните четива, разнообразни по авторство, време и жанр творби. Първото обемисто четиво е Житието на Йоан Милостиви, написано от архиепископа на Кипър Леонтий. Заради благородните си дела Йоан е наречен Милостиви и е идеализиран като светец. Разказът е написан в тон с преданието, езикът е лек и разбираем.

В сборника са включени „За 8-те духовни порока“ от Нил Философ – размишления, които са с насоченост към монашеското братство. Инок Лаврентий помества и едно съчинение с богословска насоченост към ограмотените хора – „Въпроси и отговори към княз Антиох“ от Атанасий Александрийски. В съчинението са дадени наставления и отговори на въпроси, които изясняват верски и етически теми и трябва да се знаят от християните.

Тъй като цар Иван Александър се е интересувал от дейността на Константин-Кирил, от покръстването на българите, от вселенските събори, инок Лаврентий е преписал за сборника „Написание за правата вяра“ от Константин-Кирил, „За буквите“ от Черноризец Храбър, „Сказание за вселенските събори“, „Черковно сказание“ от Константин Преславски, патерични разкази, някои апокрифи и др.

Съдбата на сборника

В царския дворец Лаврентиевият сборник е заемал подобаващо място в библиотеката на Иван Александър. Книгата е оцеляла по време на завоюването на България от турците в 1393 г. Не е известно по какъв начин сборникът е бил пренесен в Атон, където попада в манастира „Св. Павел“, който е под румънско покровителство, в средата на 17 в. По-късно от този манастир книгата поема към Москва и се нарежда сред най-ценните в Московската синодална библиотека. В началото на 19 в. сборникът е пренесен в Петербург и до сега се пази там в Националната библиотека. С право може да се каже, че Лаврентиевият сборник е ценен средновековен български писмен паметник.

Петър ГЕЛИН

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!