Къщата на Димитър Георгиади – паметник на културата и музей

Къщата на Димитър Георгиади в Пловдив е един от най-значимите паметници на националното ни архитектурно наследство от епохата на Възраждането.

Вече 160 години тя изящно се вписва с несравнимата хубост на фасадата си в емблематичния антично-възрожденски ансамбъл на Трихълмието – Хисар капия.

Още през 20-те години на миналия век тази забележителна сграда спира вниманието на българските изследователи – историци и изкуствоведи, но цялостното и проучване дължим на един от най-изтъкнатите наши изследователи на възрожденската ни архитектура – арх. Христо Димитров Пеев.

Първите му публикации, в които е упомената, са от 30-те години, а значимо място е отделено в двете му монографии, посветени на епохата на Възраждането.

Къщата на Димитър Георгиади е построена в 1848 г. от един от най-известните майстори строители на епохата – хаджи Георги Георгиев Хаджийски, роден в родопското село Косово, работил предимно в Цариград (Истанбул), вероятно в Одрин и в Пловдив.

Негови творения тук са още и къщите на Аргир Коюмджиоглу, Иван Коюмджиоглу (Хаджидрагановата къща) и Андрей Георгиади. Според местното предание, засвидетелствано от пловдивския възрожденски писател Константин Моравенов, тези жилищни сгради принадлежат към т.нар. “сарайски къщи” строени от собствениците им с функциите на малки дворци.

Къща Георгиади е издигната по желанието и със средствата на първоначалния є собственик Георги Кендинденоглу, който я дарява скоро след построяването є като зестра за сватбата на дъщеря си Елена със солунския търговец Димитър Георгиади.

Георги Кендинденоглу произхожда от един от най-старите пловдивски родове, исторически засвидетелстван още през 1693 г. През 18 и 19 век този род има постоянно присъствие със свои представители в най-значимия с производството си пловдивски занаятчийски еснаф – абаджийския.

През тези векове някои от представителите на фамилията се издигат като първомайстори (устабашии) на еснафа. Такъв е и Георги Кендинденоглу, избран за първомайстор през 1834 г. Явно по време на построяването на къщата е натрупал значителен капитал, за да може да построи трикатен дом на площ от 251 кв. м за всеки етаж с внушителния обем от 3120 куб. м, в който не са включени избените помещения, и да брои за него 3000 гроша.

Фамилията е основана от българина “Начо (син) на Кендинден ага”, записан по този начин в Кондиката на пловдивския абаджийски еснаф в 1693 г. Прозвището на баща му има турски произход и означава “сам станал ага” или “самоназовал се ага”.

Зет на Кендинденоглу и собственик на къщата става търговецът Димитър Георгиади. Той принадлежи към голяма търговска фамилия, оглавявана от вуйчо му Яни Немцоглу и по-големите му братя Андрей и Христо. През 40-те години на 19 век във връзка с търговските є интереси в Тракия фамилията се преселва в Пловдив.

В този град представителите на фамилията се занимават с едра търговия десетилетия наред до репатрирането на последните от тях обратно в Солун през 1922 г. В дома продължават да живеят (до смъртта им през 40-те г.) двете дъщери на Димитър, които не се омъжват и не оставят наследници.

Къщата на Димитър Георгиади има интересни вътрешни разработки на хайетите и стаите в приземието и етажа, характерни с декоративно изписани стени и ниши – “алафранги”, резбовани долапи и врати и резбовани тавани с разнообразна орнаментика. Поради големия обем на сградата, най-горният етаж останал с недовършен интериор. Той е изграден в стила на епохата едва след проведени по-късно реставрационни дейности.

Заради забележителната архитектура и богатата художествена украса тази къща още през 50-те години на миналия век е обявена за паметник на културата от национално значение. След смъртта на последните є обитатели тя става общинска собственост. Скоро е възложено на арх. Христо Пеев да направи проект за реставрацията є. Тя е осъществена през 1956-1958 г., след смъртта на Пеев и независимо от това остава като пример за една от най-добрите реализации в областта на реставрационните и консервационни дейности от онова време.

След реставрацията на представителния възрожденски дом пловдивската община взема решение в него да се създаде експозиция, посветена на Българското възраждане и националноосвободителните борби към едноименния музей. Започва усилена събирателска дейност от първосъздателите є Иван Пощов и Недялко Немски (първи директор на музея).

Изграждането на експозицията започва през 1960 г. Тя отваря врати за посетители година по-късно. Нейни автори са Недялко Немски и художникът Златко Чалъков. Експозиционната площ е 825 кв. м. През 1988 г. е обновена от Димитър Станчев (тогавашния директор на музея) и Злати Чалъков.

През 2006-2007 г. беше направена нова обхватна реставрация на къща Георгиади със средствата на Японски дарителски фонд на ЮНЕСКО по проект на арх. д-р Валентина Върбанова. Възобновяването на сградата бе погледнато от проектанта като възможност за доближаване към изискванията на ЮНЕСКО за съвременен музей.

Последвалото обновяване на експозицията се извърши с нов поглед към историята на Пловдив през периода 15-19 век и процесите, свързани с епохата на Българското възраждане в Пловдив и Пловдивския край.

Източник: marica.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!