Една от най-големите и най-пищно обзаведени къщи в Стария Пловдив е на богатата и многолюдна фамилия на възрожденския търговец Степан Хиндлиян. Истинското име на представителя на стария арменски род е Степан Мануг, но тъй като през 19-и век той търгува активно с Индия, турците му измислят прозвището Хиндиоглу, та оттам – Хиндлиян.
Богатият търговец възлага строежа на къщата на неизвестни майстори през 1834-35 г. Тя е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи. Конструкцията е дървено-паянтова с дълбоки каменни основи и тухли от кирпич, върху които са нанесени три вида замазки. Най-външната е най-фина, подходяща е за изографисване и една от най-привлекателните особености на къща „Хиндлиян“ са многобройните майсторски стенописи по фасадите и вътре в самите стаи.
Декорацията е ненадмината – това е къщата с най-богат рисунък. По време на реставрацията през 1974 г., когато къщата е обявена за паметник на културата от национално значение, от стените са свалени 7 до 9 слоя боя, за да се стигне до оригиналните стенописи. Къщата е изрисувана отвън и отвътре с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции само за шест месеца от чирпанските майстори Мока и Мавруди. В изографисването на първия етаж за пръв път при по-сложните мотиви е използван хартиен шаблон. Всички стени на втория, по-представителния етаж, включително и алафрангите, са рисувани на ръка. Дървените тавани във всяка стая са изографисани пищно като килими, но в тон с мебелировката и цветовете в съответното помещение.
Над вратата на т. нар. мааза в двора на къщата е изрисуван огледален образ на фасадата й. Той е имал не само декоративно, но и чисто практическо предназначение – да служи като план на сградата в случай на авария. Всяка алафранга на втория етаж е изографисана със сюжети от страните и градовете, които търговецът Хиндлиян е посещавал по време на пътуванията си. В отлично състояние са стенописите с Моста на въздишките във Венеция, Александрийския фар, стария Петербург, Стокхолм, Атина, Робърт колидж в Цариград, Принцовите острови. Смята се, че рисунките са правени по картички и офорти, които стопанинът е носел след пътешествията си.
Входът на къщата е между двете симетрични крила на сградата, като фасадата е ориентирана на север. Стаите на първия етаж са закътани, по-малки и по-хладни, за да осигурят спокойствие и прохлада на обитателите по време на летните жеги. Таваните нарочно са направени по-ниско, за да е по-лесно отоплението през зимата.
Едно от най-забележителните помещения в къщата „Хиндлиян“ е банята от мрамор и гипс, която е единствена от този тип у нас. Освен че е красива със своите сводове и купол с отвори, през които влиза слънчева светлина, тя е създадена на принципа на римските хипокаусти. Затоплянето й е ставало чрез своебразно подово отопление. Имало е глинени тръби с отвори към пода в банята, по които е циркулирал горещ въздух.
Мрамор е използван и при изграждането на фонтана с розова вода на втория етаж на къщата. Неговата функция е била да ароматизира въздуха и да създава приятно настроение у обитателите и гостите на дома.
Разкошът и луксът в това ниво на дома са впечатляващи – само холът е 86 квадрата. Обзавеждането, мебелировката и цветовете са съчетани и изпипани във всеки детайл. Килимите са изработени по поръчка, шити са на ръка и възпроизвеждат стари персийски модели. Ансамбълът от мека мебел в една от стаите е тапициран с гоблен, като върху креслата и диванчето са пресъздадени различни сюжети от легендите за Парис и богините. Внушителни са огромното писалище и библиотечният шкаф в работния кабинет на стопанина. Те са изработени в началото на 20-и век от пловдивски майстор, а столовете и тапицираната с кожа гарнитура в стил „Бидермайер“ са създадени от ученици в пловдивското столарско училище в първата половина на миналия век.
В къща „Хиндилян“ са съхранени десетки мебели и предмети от бита на хората през 19-и век, смайващи с находчивия си и изящен дизайн. В отлично състояние е старото немско пиано „H. Lubitz“ на втория етаж, запазен и работещ е старинният грамофон. Стопанинът е имал специална дървена масичка за пури, върху която има кутия и гилотина за рязане. От същото дърво е изработена и подвижната масичка за студено сервиране. В една от гостните стаи може да се види поднос със сребърни чашки и изящна стъклена гарафа за ликьор. Като нея у нас има само две, само че изработени от синьо стъкло.
Един от най-радващите окото предмети е масичката картина в салона на първия етаж. Изображенията са направени чрез инкрустация на седеф, а самият плот е подвижен. В хоризонтално положение служи за маса, а изправен има функцията на картина.
Изцяло запазен е и комплексът от обслужващи помещения – слугински стаи, кухня, пералня, които са изнесени извън основната сграда. Маазата, или складът, също е част от него. Представлява самостоятелна каменна постройка на две нива, оборудвана с многобройни тайници, метални резета, тежки врати и решетки на прозорците. До втория етаж се стига през тайно вътрешно стълбище. През маскиран отвор на тавана стопанинът е качвал с куки кошници със жълтици. Маазата е мястото, където Степан Хиндлиян е съхранявал златото, бижутата и стоките си далеч от любопитните погледи.
От големия двор на къщата „Хиндлиян“ може да се влезе в съседната Балабанова къща през т.нар. „комшулук“, който по време на османското иго е бил специално изграждан за връзка между християнските домове.
Стопанинът Степан Хиндлиян и фамилията му напускат къщата през 1915 г., когато започват турските гонения спрямо арменците. Така той предоставя дома си за убежище на арменски бежанци. До 1974 г., когато сградата е обявена за паметник на културата и започва реставрацията й, в нея са живели 23 арменски семейства.
Източник: plovdiv24.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
