Крепостта Царевец и нейните легенди

Небезизвестната крепост Царевец е една от най-впечатляващите средновековни постройки по българските земи, достигнали до наше време.

Тя се намира в старата част на историческия Велико Търново, в непосредствена близост до центъра му. Когато по време на Втората българска държава градът е столица, постройката изпълнява функцията на главна крепост в държавата. Целият хълм, върху който тя се намира, е зает със сгради от жилищен и административен тип.

Въпреки че крепостта достига своя пик на развитие и значение в периода между XII и XIV век, хълмът е обитаван дълго преди това. Първите останки от селища на това място датират от около 4200 г. пр. Хр. През желязната епоха обитатели са траките, а през периода от V до VII век тук се намира най-големият град в провинция Долна Мизия, която по това време е в рамките на Византийската империя.

По-късно, през IX век мястото е старобългарско селище, а през XII век започва строежът на крепостта. Днес тя се извисява гордо на върха на хълма и се е превърнала в символ на старата българска столица.

Впечатляващата постройка, която смайва българи и чужденци със своята красота и величие, е свидетел на царуването на много български владетели. От нея са управлявали велики монарси като цар Петър IV, цар Асен I, цар Калоян, цар Иван Асен II, цар Иван Александър и цар Иван Шишман.

loading...

Като всяко друго място, което някога е играло своята важна роля за човечеството, а днес напомня за отминалото време, и около Царевец витаят различни легенди. По времето на цар Калоян в една от кулите на Царевец е бил пленен латинският император Балдуин Фландърски, заловен от българите в битката при Одрин.

Легендата разказва, че Анна Куманката, съпругата на Калоян, се влюбила в императора. Тя изпраща тайно писмо до Балдуин, предлагайки му свобода срещу това да я вземе със себе си. Латинецът отхвърля предложението на царицата, което поражда у нея силно желание за мъст. Тя набедява Балдуин в опит за прелъстяване, заради което той е наказан на смърт от царя. Именно заради това днес една от кулите на Царевец носи името Балдуиновата кула.

В друга легенда се говори за скрити подземия с таен вход. Те служели на римляните да се крият от варварското нашествие, когато този район е в рамките на Римската империя. В подземия според разказите има езеро и смъртоносни механизми, които възпрепятстват достъпа на недоброжелатели.

Естествено, като във всяка приказка в историята има намесено и съкровище. Твърди се, че внимателно пазеното подземие е на много нива, като на всяко едно от тях има скрити богатства. Макар и увлекателна сама по себе си и предизвикваща интереса и въображението, няма исторически данни, които да подкрепят тази легенда.

Има и още един кът на Царевец, известен с мрачната си история. Това е впечатляващият скален нос Лобната скала, разположен в най-северния край на Царевец. От него в реката са били хвърляни изменници на държавата. През XVI век на това място е изграден манастир.

Безспорно крепостта пази спомена за много събития. Многовековният й живот е свидетел на всякакви случки. Не е изненадващо, че сграда на такава възраст с подобен мащаб изисква много време, за да добие достъпния вид, в който я виждаме днес. Работата по нейната реставрация отнема половин столетие – започва през 1930 г. и е окончателно завършена през 1981 г. за честването на 1300 г. от създаването на Първата българска държава.

Днес посетителите на Царевец могат да се разходят през деня из старинната крепост, но това, което ние горещо препоръчваме, е да посетят това уникално място през нощта. Ако денем крепостта почива тихо на високия хълм, навявайки спомена за миналото, то нощем е моментът, когато тя оживява!

От 1985 г. насам се провежда аудио-визуален спектакъл, който представя колоритната история на Втората българска държава. Това е една приказна смесица от музика и светлина, която няма как да не впечатли посетителите на стария град и да не предизвика интереса на запалените историци.

Източник: bulgarianhistory.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!