Кривус е името на крепост, разположена в южната част на България. Тя е построена през 10 век, за да бъде защитаван района около течението на река Арда в най-източните части на Родопите. От крепостта има значителни останки. Крепостната стена в момента на места достига до 5 метра височина. Сравнително запазени освен това са бойниците и входът на крепостта.
Кривус е разположена на малко възвишение, но въпреки това от няколко страни я обкръжават дълбоки пропасти и е била трудно превземаема. За крепостта има информация в някои византийски хроники. При археологическо проучване на останките са открити монети и християнски символи. Има следи от останките на църква, която е била разположена в центъра на двора. Открити са също и множество оръжия.
Кривус е между крепостите, превзети от цар Михаил II Асен / 1246 – 1256 / по време на похода му за отвоюване на Източните Родопи след смъртта на император Йоан Ватаци през 1254-1255 г.
Хронистът Георги Акрополит ни е оставил описание на събитията от това време:…
…“Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд. Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос, Перущица, Кричим, Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра ,Перперикон ,Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим“….
Източник: terrabyzantica.blogspot.com, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.