С къдрави, буйни коси, тъмни очи- черешови, борбен дух и смело сърце, една българка отправя своя поглед далеч в безкрайното синьо небе!
Красива, скрита под пилотския си шлем, тя носи българското име – Райна Касабова! Тя е първата жена в света, участвала в боен полет.
Родена в далечната 1897 година, смелата дама израства във времетo на Балканска война и световни размирици. Тя е внучка на прочутия Велко войвода, баща й е опълченец, закърмена е с родолюбие и не може да не участва във войната за освобождаването на останалите като поробени българи. Израснала в град Карлово, още в ранна възраст изразява непримиримия си дух и участва дейно в доброволческите дейности в разгара на Балканската война (1912 – 1913).
Точно в този времеви период Райна Касабова оставя своята трайна следа в историята на световната авиация като първата жена, изпълнила мисия от борда на бойна машина. Касабова записва името си в боен полет на 30.10.1912 година и излита от летище „Мустафа паша“ със самолета „Воазен“, в компанията на механик Илия Младенов и подпоручик Стефан Калинов.
Едва на 15 годишна възраст сънародничката ни лети над одринска земя, изпълнявайки стратегическа задача – разпилява във въздуха хартиени призиви за прекратяване на военните действия над противниковите позиции в Одрин.
Поддържайки страстта си към летенето, Райна Касабова се шири като птица в небесата през целия си живот. Българската милосърдна сестра не изменя на родината си въпреки световното внимание и множеството получени призове. Остава в България до последния си дъх на 25 май 1969 година, отишла си от този свят с вярата, че името й ще пребъде в летописите на храбростта и родолюбието.
Смятаме за необходимо запознанството ни с тази достойна за признание дама! Времената се менят, поколенията се сменят, а потокът с информация за Великите трябва да тече, за да имаме по още една основателна причина да се чувстваме горди, от това че сме българи!
Източник: uspelite.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.