Тъкачеството е един от най-древните занаяти по българските земи!

Тъкачеството е един от най-древните занаяти по българските земи. То е следствие от традицията, широкоразпространена по целия Балкански полуостров, свързана със скотовъдството. Територията на страната е била изпълнена с големи стада овце. Българските пастири са изминавали огромни разстояния със стада от по над 5 хиляди глави, които са търсели пасища. Тази миграция е започвала от Родопите и е стигала до Бяло море в търсене на пасбища за овцете.

След прибирането на стадата в кошарите започвало стригането на овцете, от което се е получавала началната, сурова вълна. Технологичният цикъл за производство на изделия от вълна, започва с очистването на грубата суровина от груби остатъци. Вълната се попарва с вода за да се отстрани мазнината, която се съдържа във вълната.

След изсушаване на слънце започва разчепкването на вълната, което става с ръце и от нея се премахват слама и тръни, които са останали след изпирането.

Разчепканата вълна се разчесва с гребен или дарак, който има два реда дълги железни шипове.

След многократното разчепкване на вълната, от нея се отделят дългите влакна във вид на добре изправени пасма, наричани пластове.

Преденето е процес, който се извършва по няколко начина в зависимост от това, какъв конец се цели да бъде извлечен от вълната. Най-финото предене на конец се извършва чрез дървени хурки, които в различните региони на страната имат специфична геометрия, която определя напридането на вълната върху вретеното. За по-грубите тъкани и за по-дебел конец се ползва предене на чакрък. За разлика от фините конци (прежда), получавани от дървените хурки , които са предназначени за изтъкаване на платове за дрехи, грубите конци (маане) са използват за изтъкаването на килими и черги, дебели връхни дрехи и др., които изискват по-голяма дълготрайност на материята.

На второ място по популярност у нас са тъканите от коноп (Canabis sativa), а във високопланинските местности тъканите от лен . Обработването на двата материал е почти еднакво. Отделянето на влакната от дървесната част става след неколкодневно престояване на ожънатото или оскубаното растение във вода, на места, наричани топила. Стъблата се навързват на малки снопчета, изсушават се и се начукват, следствие на което коравите части отпадат и остават само ликовите влакна. Процесът продължава с разчесване на ликото, от което се получават дълги влакна (повесмо) и къси влакна (кълчища). Висококачествените дълги влакна се наричат къделя, а долнокачествените дреб. Влаканата се изваряват в луга, стават меки и се избелват.

Памукът е сравнително нова култура у нас. Засяването на площи с памук започва през 19 век, в някои от южните краища на България. Дълго време у нас е битувало схващането, че памукът, който се отглежда у нас, не става за производство на текстил, защото е скъси влакна. Едва в началото на 20 век у нас се разработва система за промишлено производство на текстил от късо влакнест памук, който се отличава с изключително високото си качество.

Друг от характерните поминъци у нас, свързан с текстила е бубарството – производството на коприна. Легендите и митовете, свързани с производството на коприна са достигнали до нас от разказите на изследователи както Марко Поло. Технологията за получаване на копринена нишка не се отличава от тази в останалите страни, където се практикува. В основата на тази тъкан е пашкулът на копринената пеперуда, която се отглежда в домашни условия. До определена възраст, пеперудените червеи преминават в стадий от какавида в пашкул. През това време се хранят с листа от черница – дърво, което е широко разпространено у нас – до образуването на капсула от излъчвана течност. Преди какавидите да се развият в пеперуди, пашкулите се слагат във вряла вода, вследствие на което се отделя първоначална нишка, която започва да се навива на кълбо или в друга форма.

Преди преждата да мине на тъкачен стан, тя се насновава. При насноваването се отмерват дължините и ширината на конеца. Преждата за основа може да се навие на кълбета, но най-често се насуква на големи дървени цеви – (калами, калмукани). Основната мерна единица, към която са били ориентирани всички уреди за насноваване и подготовка за тъкане е аршин.

Източник: forum.bg-nacionalisti.org