Константин Фотинов – любородецът будител

„Аз поставих камен уголний и показах стези,
които като последува человек, намира пут правий,
благополучний и спасителний.”

Константин Фотинов

През 1790 година в Самоков се ражда Константин Георгиев Фотинов – един от многозаслужилите български възрожденци от първата половина на ХІХ в.

Положителна роля в живота му изиграла неговата природно интелигентна и начетена баба хаджийка Фота, която станала игуменка на женския монашески метох в Самоков.

След завършването на Гръцката гимназия в Пловдив Константин научил отлично класическия гръцки език, а и говоримия народен гръцки език – демотики. Баба му го изпратила в прочутото училище на малайзийския бряг в гръцкия град Кидония. Убеден елинист, Константин Фотинов не изменил на родолюбивите си чувства. Горещият гръцки национализъм като добър пример запалил у него българското родолюбие.

Завърнал се в Пловдив, където без успех се занимавал с търговия. След това се установил в Смирна и се насочил към учителска, обществено-културна и книжовна дейност.

През 1828 г. в европейския квартал на града открил свое частно светско училище. Прочул се и учениците му достигнали повече от 200. Фотинов е първият българин въвел светското и европейско преподаване по Бел-Ланкастерската метода. Освен гръцки и турски, знаел отлично и френски език.

В Смирна осъществил една своя мечта – през 1842 г. издал пробния брой на първото българско периодично издание сп. „Любословие”. В него обнародвал програмата на списанието, която изобщо е програмата на неговия живот – събуждането на българина за напредък чрез учение и просвета на български език. Списанието било с енциклопедичен характер и в него се засягали всички области на тогавашния живот – икономика, култура и политика. Проф. Иван Шишманов справедливо твърди, че във всяка дума на „Любословие” „имало капки кръв от сърцето на писателя”. Много важно място в програмата заемал проблемът за създаване на единен български книжовен език. Фотинов пише: „Най-первото просвещение и добрознание на един народ человеческий е училищата (школата) – и с четенето на много разни книги, които могат да просветят вашия ум и разум да познаете перво сами себе си.”

Списанието излизало 2 години – от 1846 до 1848 г. Личните средства на Фотинов били ограничени. Българинът от Шумен хаджи Ради Мавриди например го подпомагал парично и при набирането на абонати, имало и други, ала Фотинов се принудил да спре изданието с кроежи пак да го поднови. Но 29.ХІ.1858 г. в Цариград туберкулозата прекратила дните му.

Жалко, че не е известен гробът на този български будител. Не се е запазил негов портрет, нито фотография от онова време. Според Сава Доброплодни той бил „на ръст нисичък, с бръснати мустаци и брада, не беше черноок – повече беличек, русичък, космите кратки. Носеше европейски дрехи… Искаше, види се, да се показва като англичанин.” Такъв го рисува и Никола Тъпчилещов: „Късичък, сухичък, ингилиз цял. Винаги ходеше с висока капела и фрак. Изказваше се хубаво.”

Сред книжовните трудове на Фотинов важно познавателно и патриотично значение е оказал географският „Общое землеописание вокруге сичката земля…” (1843), съдържащ 70 илюстрации, една карта и две изображения на средновековни български монети, географски характеристики на редица български селища. Бил посрещнат с голям интерес. Само Добри Желязков Фабрикаджията от Сливен поръчал на Фотинов да му изпрати 1000 екземпляра.

Между 1838 и 1857 г. в Смирна книжовникът издал шест книги, сред които „Гръцка граматика” (1838), „Болгарски разговорник за ония, които обичат да се навикнуват да говорят гречески (1845), „Душесловие за поучение на децата, превод от гръцки на български от К. С. Фотинов” (1852), „Псалтир или книга псаломская” (1855), „Битие или священое писание” (1857).

Проф. Христо М. ЙОНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!