Наричат ги още Скалните гъби, а сред местното население са познати и като Мантар кая. Каменните гъби са причудливи скални образувания,формирани в резултат действието на водата и вятъра. С розовите си пънчета и зеленикави шапки наподобяват истински гъби. Намират се на около километър северно от с. Бели пласт, до самия път, в защитена територия с площ от 3 хектара. Образувани са в риолитови вулканични туфи, които са следствие от интензивната подводна вулканична дейност в района отпреди милиони години, когато Родопите са били дълбоко дъно на неспокойно море.
След оттеглянето на морето и при издигането на морското дъно скалите били подложени на ерозията и под въздействието на слънцето, вятъра и водата се образували днешните каменни гъби. Те са оформени в два отделни слоя на туфите, които имат и различни механични свойства.
В първия пласт са „пънчетата на гъбите”, той е „по-слаб” – податлив е на въздействието на вятъра и водата, и е с розов отенък, който се дължи на минерала клиноптилолит. В горния пласт са „шапките” на гъбите. Той е със зелено обагряване – резултат от минерала селадонит. Този пласт е и по-издръжлив на природните стихии, поради което изтъняването е повече изразено в долния пласт, където са пънчетата на гъбите. Сините и черните петна са резултат от манганови конкреции. Височината на гъбите е относително еднаква – около 2.5 – 3 метра, колкото е и дебелината на пластовете, от които са се образували.
И за тези чудни природни феномени се носят легенди. Според най-популярната от тях в крепостта Перперикон живеел въглищарят Радуил, който бил беден и се препитавал скромно, но имал четири неземно красиви дъщери. Момичетата били чевръсти и работливи, помагали на баща си и излизали извън крепостта само за да търсят вода, защото тя трудно се намирала и все не достигала. Един ден, когато тръгнали за вода, иззад хълма до реката ги застигнали разбойници. Девойките успели да избягат и се скрили в крепостта, но тя била нападната от ордите, които избили мъжете и пленили жените, а сред тях били и Радуиловите дъщери. Повели ги към главатаря, за да си избере той най-хубавата от тях, а останалите да продаде в робство. Водачът избрал най-голямата. Тя, обаче, успяла да измъкне ятагана му и го посякла, а сестрите й се нахвърлили върху останалите с каквото намерили – камъни и дървета, а после избягали в близката гора. След тях тръгнали разбойниците да ги гонят и когато ги настигнали, отсекли главата на най-голямата от тях. Тя се превърнала в гъба, а същата участ сполетяла и сестрите й.
Интересни са историите не само за появяването на Каменните гъби, но и за лечебните свойства на един от минералите, който се съдържа в състава на скалите. Това е клиноптилолитът, известен още като зеолит, който обуславя розовото оцветяване на пънчетата. Популярността на минерала нараства през последните години, макар че родопчаните отдавна го познават и използват свойствата му. Зеолитът привлича и задържа катиони от средата, в която се намира, и от своя страна отделя други. Смята се, че ако се постави във водна среда, той елиминира всички вредни за човека вещества от нея дори и радиоактивните. Водата, обработена със зеолит нормализира кръвното налягане, премахва напрежението, лекува депресивни състояния и безсъние.
Според твърденията, ако минералът се потопи във вода и се остави да престои една нощ, водата, в която е бил, вече е целебна. Тя лекува стомашно-чревни заболявания, гастрити, колити, детоксикира организма, пречиства жлъчката и бъбреците. Всички тези свойства на клиноптилолита все още се изследват, но местното население пие „живата вода на камъка”. Дали на нея или на чистия въздух се дължи дълголетието на родопчаните е трудно да кажем, но всички знаем, че във всяко поверие има доза истина.
Източник: uchiteli.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
