Истинското име на историческия връх Шипка е Свети Никола. Местността носи това наименование до 1951 година, когато тогавашният партиен елит сменя името и върхът става Столетов. След едно от посещенията на Леонид Брежнев в България, названието отново претърпява промяна и става Шипка. Това разказва Стойко Стойков, който е бил учител по руски език и преводач на Брежнев при визитата му в Казанлък.
Според вече пенсионирания преподавател, историята се подменя и младите не знаят за съществуването на истинския връх Шипка, който се намира близо до Габрово.
„Името му е Свети Никола от най-незапомнени времена до 1951 година. По-късно Комисията по наименованията се събира в една единствена точка – за името Свети Никола. Предложението е да не се казва Свети Никола по религиозни причини, а да се нарича Столетов. Народното събрание взима решение за преименува върха, слага се в Държавен вестник и вече е Столетов. Така е до 1977 г.
След това обаче, когато Леонид Брежнев посещава България и Казанлък, като разбра за смяната на името попита:
„С какво името на един царски генерал е по-значимо от това на Свети Никола?“
Тогава определено време върхът остана без име. Никой не слагаше име, като пишеше за него. 1977 г. от Столетов е прекръстен на връх Шипка и стават два върха Шипка – истинският връх Шипка, който е по-нисък и е откъм Габрово, и Свети Никола с връх Шипка“, обяснява Стойко Стойков.
Проф. Борис Колев от Института по география към БАН още през 2007 г. обяви пред медиите, че връх Свети Никола фигурира с това си име в първите карти за нашите земи, изготвени от Австрийския генерален щаб и руското командване.
Забележително е, че дори турците не са посмели да преименуват Свети Никола, както и Шипка (оригиналния, разбира се) с арабски наименования!
Иван Вазов често е обвиняван, че с художествените си творби изопачава историческата истина. В случая обаче той не може да бъде порицан. Народният поет е бил съвсем наясно кой връх как се казва и какво се е случвало на него през горещия и кървав август на 1877 г.
Така например в есето си „На връх Свети Никола“ Патриархът на българската литература плътно се придържа към фактите. Той описва паметниците и белокаменните кръстове, които придават на възвишението вид на „приоблачен и недостъпен“ мавзолей, а също и връхлетелите го чувства при посещението му там, където мислено се пренася сред обкръжаващия го „покой на видението на епическата борба по тия височини“.
Тук той цитира написаната от него преди това ода „Опълченците на Шипка“от цикъла „Епопея на забравените“. Да в нея има „О, Шипка!“, но след това се уточнява, че дружините „прохода бранят“ (т.е. прохода Шипка). А този връх висок, който „България цяла“ тогава гледа, несъмнено е Свети Никола. Неслучайно след като Вазов включва поемата в есето за поклонението си там.
В рубриката „Културни вести“ брой 46 на вестник „Казанлъшка искра“ от юни 1926 г. става въпрос за издигането на нов мемориал на връх Свети Никола – това е познатият ни Паметник на свободата.
„На 30 май една комисия, в състав ген. Лазаров, началника на гарнизона подп. Куртев, кмета на града П. Райнов, архитект Донков, скулптора Андреев и др. ходиха на върха „Св. Никола“, за да определят точното място на паметника, който ще се строи още тази година по случай 50 години от освобождението ни. Паметникът ще бъде готов през август 1927 г., когато ще стане тържественото му освежаване“ – гласи дописката в старата печатна медия.
Няма да издребняваме, че в действителност така замисленият срок не е спазен и мемориалът окончателно е завършен през 1934 г. За нас това е само едно свидетелство, че автентичното име на върха, където е изграден той, е Свети Никола, а не както навсякъде се тиражира, че е Шипка.
Източник: dariknews.bg, desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
