Как Ботев описва славния хайдутин Добри войвода

Добри войвода (Добри Богданов), бил копривщенец, четник в четата на Ангел войвода в Стара планина, Сакар планина и Странджа. Той е бил страшилище за турските изедници и крило за българите.  Неговото свърталище е била Кадънина кория. Добри е действувал, заедно с Индже войвода.

Ботев е бил във възторг от Добри, когото, както и Ангел войвода, лично виждал. Според него четата на Добри била предимно от калоферци, а сам той – копривщенец. Бил 7-8 години байрактар на Лефтер в Анадола. Бил и в четата на Ангел войвода. И тримата Ботев слага в редиците на „класическите хайдути“.

Ангел войвода бил убит през 1862 г. Добри и неколцина калоферци, заминали за Цариград като гурбетчии, но преминали в Мала Азия и се включили в четата на Лефтер войвода. Лефтер бил малоазийски грък, от с. Фуледжик. Добри станал байрактар на четата му, която отмъщавала на турските мъчители и грабители на християнското население в Анадола. Четата действувала в районите на Балъкесир, Измир и Бурса, където живеело компактно гръцко население, а в Балъкесирско и Бурсенско били селата, населени с българи.

За Добри войвода и неговите четници в Мала Азия пише Христо Ботев. Той лично е познавал тези четници, негови съграждани калоферци. В статия във в. „Дума“ от 1871 г. той описва спомените си от едно свое завръщане в Калофер:

„Тук е, рекох тя моята изгора, тук са и моите Лефтерови другари, с които прекарах 5-6 месеца най-светли дни в живота си… Умислен влизах в Калофер, но сърцето ми туптеше силно и аз горях от нетърпение да се срещна с някого от другарите си, да го питам и разпитвам кой де е, как е, как са агите де убиха Лефтеря, де е Добри? Добри, копривщенец от четата на Ангел войвода, бил е 7-8 години байрактар на четата на Лефтера в Анадола, четата на който се състоеше повече от калоферци, които ходят в Цариград на работа. Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри, бяха от онези класически хайдути, в които се явява живота на народа поробен със сичките отенъци на характера му… Те ходеха като хайдути, за да покажат своето мъжество пред рода и пред врага и да отвръщат за обиди, сторени тям, или на сюрмаси, от турци и чорбаджии. Затуй в техния живот няма нищо такова, което би могло да осъди човек по каквато и да е логика. И тримата сме виждали и ни в едного не забежихме онуй низко зверство, което се проявява във всичките движения на турския злодеец. И в тримата видяхме благороден характер и пълно съзнание за скрита сила. Такъв беше Добри. След убиването на Ангела в 62 год. и на Лефтера в 68, Добри, гонен отвред, дойде в Калофер при някои от другарите си и се кри цяла зима. На пролетта излезе с дружина.“

За Добри войвода и четниците му Ботев пише още:

„Всичките ги познаваме, с мнозина сме били приятели и всички излязоха хайдути не да грабят и убиват било кого било, както правят турските злодейци, а да се избавят от веригите правителствени и обществени и да отмъстят на тези, що тъй безмилостно глобяха бедния народ. Добря убиха в Средна гора.“

Добри войвода бил убит през 1870 г. Българите-четници в четата на Лефтер войвода в Мала Азия с байрактар Добри войвода, били главно копривщенци гурбетчии: Христо М. Драганов, Стоян Илийката, Видул Странски, Иван и Димитър Мархолеви и др.

Добри войвода е възпят и в редица народни песни. Представяме ви една от тях:

Трифон и Добре

Трифон на Добре думаше:
– Добре ле, кичук байряктар!
Я дигай, Добре, байрякът
нагоре къмто Гребенец,
Гребенец, Добре, да минем,
на Матейското да идем,
на Матейските дъбрави.
Лошав сън, Добре, сънувах –
турците ще ни разбият.
Добре Трифону думаше:
– Трифоне, стара войводо,
Матей е много далеко,
а момците са уморни,
цел ден са момци, вървеле
от голямият Бакаджик.
Я води, братко, дружина
покрай реката Мараша,
а аз ща в Стралджа да ида
да вида, да са науча
от султанските бакали
дали са сбира потеря. 
Отиде Добре и дойде,
па на Трифона думаше:
– Трифоне, стара войводо!
Султан е събрал потеря,
сега щат да ни пристигнат. 
3ора са забеляваше –
и ясно слънце изгрея –
силна потеря довтаса:
султанът върви най-напред,
зелена коня яхаше
и на потеря думаше:
„Да ми хванете Трифона!“
Трифон дружини думаше:
– Дружино вярна, сговорна!
Ние нямаме пусия,
ала ще бъдем юнаци,
юнашки ще са бориме.
Трифон с шишене посочи,
султанът от кон обори,
султанът Аслангерийски,
па на турците думаше:
– Елате да ма хванете!
Султан са викна, провикна:
– Бре Мано, куче краставо,
потеря запри, не бягай!
Мано потеря повърна,
наново бой са захвана:
отка е слънце изгряло,
дорде е пладне станало –
сичка дружина изгина,
Трифон на Добре думаше:
– Привличай мъртва дружина,
от тях пусия да правим!
Добре Трифону думаше:
– Тебе не треба пусия.
Потегли тежък боздуган,
през потерята да минем,
главите да си избавим!
Дорде ми Добре издума,
и Трифон падна на земя.
Добре ятаган завъртя,
през потерята премина.
Султанът със глас викаше:
– Азат нека е от мене!

Източник: promacedonia.org, liternet.bg