Историята на най-големия паметник на Левски в България

Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1965 г. и е най-големият и внушителен паметник на Васил Левски изграден до момента. Един от символите на града и е част от герба му в продължение на почти половин век. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.

През пролетта на 1959 г. началника на отдел „Просвета и култура“ на Градския народен съвет в Ловеч Геновева Сиркова, внася в Окръжния народен съвет предложение „За построяване на паметник на Васил Левски в гр. Ловеч“. Мотивът е „Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му дейност и най-много от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „Вароша“ и „Дръстене“ са свързани с дейността на Васил Левски, но подходящ паметник за увековечаване на неговата дейност няма“. В предложението е определена площадката за построяването на паметника „До историческата крепост „Хисаря“ , която разделя „Вароша“ и „Дръстене“… и ги свързва с къщата-музей „Васил Левски“. Там е и мястото, където великият българин в късни доби често е минавал, отивайки към някоя от тайните си квартири при местни люде.

На 25 април 1959 г. ИК на ОНС в Ловеч приема предложението и взема решение № 57 за построяване на монумента. Създадена е десетчленна комисия оглавявана от Никола Пелов председател на ИК на ОНС. Обявен е конкурс за проект на паметника. Проведен е на 2 февруари 1960 г. като всички предложени проекти са отхвърлени. След десет дена ИК на ОНС взема решение проектирането и изпълнението на паметника да се възложи на колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Представеният проект е приет. На пет метров постамент, извисява ръст скулптурно-архитектурен еднофигурен паматник на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Фундаментът е от гранит, а фигурата – от бронз. Под фигурата с месингови букви е изписано „Васил Левски (1837-1873). Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.

Понеже по това време все още е властвала направената десетина години по-рано мистификация от Вълко Червенков, че Левски е селски вожд, е решено бронзовият Левски да бъде изваян със селски дрехи и с цървули. Но при откриването на паметника на 27.05.1965, сменилия Вълко Червенков Тодор Живков излиза с тезата, че Левски е водач, с помощта на интелигенцията, и на работническата класа.

Към 15 ноември 1963 г. в бронзолеярната на Съюза на българските художници е завършено отливането на фигурата на Васил Левски. Пренесена е в гр. Ловеч на части и започва монтирането й. Построен в непосредствена близост до руините на средновековната крепост „Хисаря“, паметникът е израз на уважение от признателните ловчанлии към революционера и будителя на народа, към безмерно честния човек, отдал всичко за народното дело. За да се стигне до него трябва да се изкачат 233 стъпала.

И до днес броди една любопитна градска легенда свързана с образа на най-големия паметник на Апостола у нас, преди той да бъде официално открит от Тодор Живков. Според нея Левски първоначално е бил изваян с протегната ръка, сочеща гневно към Ловеч. Троянчани пуснали слуха, че неизречените думи на Апостола били „Вие ме предадохте!” Разтревожените, ловчалии взели мерки издигнатият паметник да не ги тормози със смразяващи жестове и хулни думи и за една нощ променят паметника като му свалят ръката. Дали това са истински факти или откровени измислици само по-възрастните жители на града могат да кажат. Ле­ген­да­та от­ра­зя­ва и вя­ра­та във все­мо­гъ­щи­е­то на то­га­ваш­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка власт – тя мо­же за ед­на нощ да пре­ра­бо­ти ис­то­ри­чес­ки­те па­мет­ни­ци та­ка, как­то й са удоб­ни.

Паметникът на Васил Левски е открит тържествено на 27 май 1965 г. с участието на голямо множество граждани и официални лица. След вълнуващо тържество със слова и приветствия, лентата е прерязана от Първия секретар на Централния комитет на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков. Той поздравява жителите на Ловеч с изключително патриотично слово по повода. Тодор Живков говори за обаятелния образ на гениалния организатор на националноосвободителното движение:

„Ще минат десетки и стотици години, но името и делото на Васил Левски ще пребъдат във вековете. В борбата с отоманското петвековно турско робство нашият народ издигна свои вождове. Но като ярки звезди блестят имената на Васил Левски и Христо Ботев, защото те гледаха с десетилетия напред, виждаха с пределна яснота борбите и развитието на своя народ. Свързан кръвно с народа, израсъл от самия народ – подчертава Тодор Живков, – Васил Левски е гениален организатор, защото се зае и създаде мрежа от революционни комитети, които разчитаха главно на собствените си сили за освобождението на България. Заслуга на Апостола е и това, че той водеше борбата против всички потисници – турските аги, пашите и българските чорбаджии, защитаваше равноправието между трудовите хора от всички националности.Тези му качества на голям организатор, съчетани с мъжество, всеотдайност и безпределна вярност към великото освободително дело, го направиха знаме на борците против фашизма и капитализма. Неговото име и имената на плеяда смели организатори-революционери вдъхновяват и днес трудещите се в борбата за изграждане на социалистическото общество.“

/Откъс от пространен репортаж за събитието на тогавашния окръжен вестник „Заря на комунизма“/.

Събитията при откриването на паметника широко са отразени от БТА, БНР, кинохрониката, централните и местни вестници.

През 1994 г. месинговите букви са подменени от мраморна плоча със същият текст. На 21 декември 2005 г. паметника е осветен по програмата „Красива България“.

Източник: socbg.com