Град Кула се намира в Северозападна България, на 35 км. от град Видин. Останките на късноантичната крепост „Кастра Мартис” се намират в самия център на град Кула.
Крепостта е обявена за архитектурно-строителен паметник в бр. 41 на Държавен вестник от 1965 г. Възникването й е свързано с историята на българските земи през римската и ранновизантийската епоха (I- VI век). Останките от крепостта са разположени в историческия парк „Кастра Мартис”, недалеч от тях се намира и музейната сбирка с откритията, направени при проучванията на крепостта. Крепостта охранявала важния римски път от Бонония (Видин) за Сингидунум (Белград).
При археологически проучвания е установено, че преди изграждането на крепостта, по същия склон, на който е разположена, е съществувало малко тракийско селище, в което животът е започнал още през първото хилядолетие преди новата ера и продължил и през първите векове на Римската империя. Крепостта се състои от две части – малко квадратно укрепление – квадрибургий, и кастел, разположен южно на него. Двете части са строени в различни периоди.
Крепостта претърпяла разрушение при готските нашествия в края на IV в., но най-много пострадала от хунските набези през първата половина на V в.
В музейната сбирка са показани разнообразни сечива: земеделски, скотовъдни, каменоделски, дюлгерски и др., използвани в помощното стопанство на войсковата част, разположена в крепостта. За бита на обитателите свидетелстват глинените лампи и различните по форма съдове, покрити със зелена и кафява глазура. Показани са бронзови фибули и монети от IV- V в. Върховете на копия и стрели свидетелстват за бурните събития, които е преживяла крепостта, играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в.
Изградената панорамна площадка към главната улица на града дава възможност на посетителите да се насладят на красотата на крепостта в целия й вид. Осигурено е и нощно осветление на кастела.
Източник: bulgariatravel.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
