Недалеч от София, непосредствено до международния път София-Истанбул, на площ от около 100 ха е разположен паркът с двореца “Врана”.
След Освобождението турският чифлик с вековна история “Чардаклия” става собственост на богатия софийски шоп Боне Петров. След търг, спечелен от Странски, който владее имота три седмици, Княз Фердинанд І купува чифлика през януари 1899 г. и докупува околни земи.
През 1906 г. в царското имение е построена модерна двуетажна вила по проект на арх. Г. Фингов. Архитектурата на сградата съчетава изтънчен сецесионов прочит на пловдивския барок с виенската декоративна система и се смята за един от шедьоврите на българската архитектура от началото на века. Започват и благоустройствени дейности и строителство, свързано със селскостопанското отглеждане на земята. Върху голям терен се устройва зоокът и се построяват парници и оранжерии.
От 1900 г. със стремежа на Княза за създаване на образцово стопанство започват и паркоустройствени работи със залесяване и засаждане на декоративна растителност. Появяват се още едно езеро и няколко алпинеума. Принос в това начало имат Г. Петков, В. Георгиев, К. Байкушев, Жул Лошо, Йохан Келерер и др. Предварително изработен проект за парка няма.
През периода 1912 – 1914 г. дворецът е построен по проект на арх. Н. Лазаров. В архитектурата му личи интерпретация от византийско и възрожденско-манастирско влияние с елементи от сецесион и френски класицизъм. Този многопластов архитектурен език е подчинен на последователно проведена барокова композиция, свързана дори и с градинското пространство с басейни и цветна фигурална композиция.
От 1912 г. чифликът е преименуван официално на “Двореца Врана”. Започва обемно-пространствено изграждане на парка от Антон Краус. Той умело насочва пейзажната композиция към класическите прийоми на парковото изкуство през ХІХ в. В творчеството му се очертава и стремеж към създаване на своеобразна ботаническа градина, за което му помагат Аларикус Делмард, Йохан Келерер и особено естественикът Цар Фердинанд.
В общи линии до 1920 г. пространствената композиция и обемното изграждане на “Врана” е в завършен етап на художествено парково произведение с ботанически характер.
През следващите години в младия парк се правят подобрителни преустройства на някои от елементите му и най-вече в детайлизирането на неповторимите по силует и колорит паркови пространства с изключително красиви перспективи, за които заслуги има Вилхелм Шахт.
Паркът “Врана” и дворецът му в своята художествена завършеност се отбелязват като шедьовър в българското парково изкуство и ландшафтна архитектура.
Източник: kingsimeon.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
