Варненското златно съкровище е най-старото злато в света. То е доказателство, че най-древната цивилизация е обитавала нашите земи.
През 1972 година при изкопни работи в района на Варненското езеро на повърхността излизат златни парченца със странна форма. 22-годишният младеж, който намира скъпоценностите, първоначално не разбира, че това е злато заради бледия му цвят. Разровил и прибрал всичко, което успял да намери в една кутия за обувки и го оставил в кабината на багера му.
Младият Райчо Николов се прибрал в родния Дългопол и показал намереното на своите родители, а те се свързали със съседа, проф. Димитър Златарски, който по онова време бил шеф на местния музей. Той веднага се обадил на археолози и на шефа на Варненския музей – д-р Иван Иванов. Започнали разкопки на мястото.
Направените по-късно изследвания показват, че това е чисто 24 каратово злато. Археолозите са категорични, че то е част от гробен инвентар в халколитно гробище, което датира от около 5000-4400 година пр. Хр.
Намереното злато е истинска сензация. По целият свят находките са известни с името Съкровището на Варненския халколитен некропол, а цивилизацията, на която то е принадлежало „Култура Варна”.
Това е най-голямото количество на обработено злато от 5 хил.г. пр. Хр в целия свят. Разкопани са 7500 кв.м. и в тях са открити 294 гроба с над 3000 украшения от злато с общо тегло над 6.5 кг. Съкровището е отпреди 7000 години, а именно от края петото и началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Това е късната каменно-медна епоха. Допреди откриването на съкровището се е смятало, че първият метал, който е обработван от човека е мед, но след тези разкрития се оказва, че златото всъщност започва да се използва още с медта и от древни времена е било символ на власт и могъщество.
Едно от последните изследвания показва, че Варненското съкровище е първото свидетелство за човешка мисъл на нашата планета. Колкото и невероятно да звучи, цивилизацията, която е живяла по нашите земи е познавала златното сечение фи и числото Пи.
В един от множеството гробове са намерени два златни бика, различни по размер. По-малкият бик има 45 точки, а по-големият има 56. Тези числа, умножени по ръста на по-големия бик, който е 58.17 мм дават височината на Великата Хеопсова пирамида – 146.5 метра.
Друг много интересен факт е, че царският лакът, който е бил използван за мерна единица от строителите на египетските пирамиди е заложен като еталон в намерените артефакти. Открита е керамична купа, със златни инкрустации и диаметър, който с абсолютна точност е равен на царски лакът или по-точно 52.36 см.
Източник: sanovnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
