Българските шевици са най-отличителната част от националния костюм на българина, те разказват истории и обагрят по специален начин разликите в носиите от всичките ни фолклорни области.
Шевиците ни са цяла съкровищница от културни богатства, разказващи велики истории, които ни съхраняват като един народ. Шевиците ни са труда на българската домакиня и съдбата на смелия български юнак.
Да бъдат изследвани, да бъдат разучени и „преведени“, за да бъдат познати от нас днес е истинско предизвикателство, с което се заема една буржоазна дама, чието име е Евдокия Петева, в последствие по мъж Филова. Тази жена посвещава целия си живот в изучаване на българските бродерии, характерни за съответната етнографска област. Евдокия Петева-Филова е български учен, етнограф, благодарение, на който днес ние знаем същността на шевицата, нейната роля в уникалността на националния костюм и начините за нейната изработка.
Ритъм, симетрия, контраст – това са трите думи олицетворяващи българската шевица от стотици години насам. Бих казала,че това са и трите думи, които описват най-точно великата ни, до този момент непозната Евдокия. Последователна в действията си, следваща един ритъм – родолюбивия, подредена и стриктна в откритията си и контрастираща на общоприетите догми за ролята й на съпруга на министър-председателя Богдан Филов, Евдокия е пример за трудолюбива и всеотдайна изследователка на родното и святото.
С разпукването на пролетта на 1901 година, се ражда нов живот в семейството на полковника Васил Петев и Неда Папазова, момиченцето Евдокия проплаква в Шумен. Петева завършва Първа девическа гимназия в София, а след това завършва докторат по история на изкуството и философията в Мюнхен и Вурцбург.
Завръщайки се в Родината, Евдокия започва работа като учител в Трета образцова девическа гимназия в София, а през 1925г. е назначена за уредник на Националния Етнографски музей. Именно там се отключва най-силно страстта й по българската национална носия.
Евдокия започва засилено изучаване на българските бродерии и видове шевици, детайлно разглежда костюмите от всяка една фолклорна област на България и не закъснява първият й научен труд. Автор е на общо около десет труда, посветени изцяло на българското народно изкуство и занаяти, които стоят в основата на разгадаването на шевиците.
Изследвайки основно шевиците и народните носии, впоследствие посвещава няколко трудове и на характерните накити. Започва стремлаво организиране на изложби из цялата страна на носии, които най-ясно представят характерни за съответната етнографска област шевици. В изложба, наредена в Царския дворец, Евдокия представя оригиналите на бродерии, които нашенката е изследвала с голяма прецизност в продължение на няколко години, между всичките 6000 везби в колекцията на Етнографския музей. Ярките цветове, невероятните форми и сложността на шевиците, впечатляват висшето общество из цялата ни страна.
Вдъхновена и горда от етнографското богатство на България, нашенката смело реализира вярването си, че целият свят трябва да разбере за българската шевица. Всеотдайно организира изложби на характерни бродерии из цяла Европа. Обикаля различни страни заедно с набор от най-впечатляващите и показателни видове шевици, а представители на европейската аристокрация взаимстват от българската „мода“ и започват да вкарват елементи от нашите бродерии по техните модни облекла. На едно от изложенията в Хага, присъстват холандската кралица и майка й, които остават силно впечатлени от необятната красота на българските накити и одежди.
През 1926 година излиза първият официален труд на Петева, а именно „Български народни металически накити“, последван от албум „Български народни шевици“ от 1928г. Трудове на Евдокия се публикуват на френски, немски и италиански, в различни западноевропейски издания и енциклопедии. С любов и признание към труда на българската домакиня от време оно, Евдокия представя пред Европа съкровищницата в раклата на българина.
Впоследствие издава научните материали и албуми „Животински и човешки фигури в българската текстилна орнаментика“, „Шевични паралели“ и „Едно пътуване през България“.
Благодарение на Евдокия Петева–Филова, днес ние познаваме разликите по шевиците на носиите по съответните етнографски области, знаем за видовете бодове при изработката на шевиците и за ритъма, контраста и симетрията.
Да, приятелю, не поставям на фокус факта, че е съпруга на виден български учен и държавник. Била е част от аристокрацията, имала е възможност да прави изследванията си. Важното е, че посвещава живота си на една родолюбива кауза. Заплатата си, нашенката дарява ежемесечно в полза на Етнографския музей и редица благотворителни каузи.
Жена за пример, жена, която следва страстта си по българската етнография до последен дъх и която дава на България, без да очаква нищо в замяна. Ето това я прави велика! След екзекуцията на съпруга й Богдан Филов, Евдокия е изселена от София и е принудена да живее в мизерия в Русе, а после и в Самоков.
През тези мътни години на своя живот, Филова учителства и предава обичта си към Родината на младото поколение. След подкрепа от бивши колеги и влиятелни приятели, на които тя самата е помагала многократно, Евдокия се завръща в София, но вече болна и смазана от придошлите обстоятелства. Именно в столицата тя поема и последния си дъх на 71-годишна възраст.
Източник: uspelite.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
