Един от водачите на Зайчарската чета от 1867 г. е Еремия Българов (1836-1868). Еремия Петров Българов е роден през 1836 или 1837 г. в семейството на Петър и Станка Ангелови от с. Медковец, Ломско.
Животът му е едно голямо приключение, изпълнено с много битки и храброст в името на България. Той е един от професионалните ни революционери, за които днес се знае изключително малко. Българов не е негово родно име. Той сам се е нарекъл така от любов към Родината. Не животът му е едно голямо приключение, изпълнено с много битки и храброст. Българов е потомствено свързан с революционните борби на своя народ.
Неговият баща Петър е юначен българин, който притежавал огромна физическа сила. Той е близък другар и съратник на легендарния войвода дядо Иван Кулин. Бил е знаменосец на хайдушката му чета. Майката на Еремия – Станка, е сестра на Иван Кулин, който се явява вуйчо на Еремия Петров.
Еремия Петров учи в Лом при Кръстю Пишурката и след завършване на класното училище, около 1854 г., е изпратен заедно с Никола Първанов да продължи образованието си в Белград. Твърде несигурни и противоречиви са данните за живота му до 1867 г. Вероятно е участвал в Първата българска легия, а след това е бил в продължение на четири и половина години подофицер в Сръбската армия (до 14 юни 1867 г.). В размирната 1867 г. той участва в сформирания от Л. Каравелов революционен комитет в Белград.
В Зайчарската чета войвода е Иван Кулин, а военен командир е неговият племенник Еремия Българов. Младият революционер извършва трескава дейност по набиране на доброволци, пари и оръжие. Този смел мъж е от революционерите, дали душата си за Родината!
Източник: sitebulgarizaedno.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.