Еленската базилика e раннохристиянски храм, разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп, на десния бряг на Еленска река.
Местността Еленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе великокойлалети, които към VI-V в.пр.н.е. стават част от държавата на бесите.В близост до базиликата могат да се видят останките на селище, за които се смята, че са от тракийския град Бурдапа.
Проф. Александър Фол обяснява топонима със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Тази хипотеза е подкрепена от откритите при разкопките на терена и храма голямо количество еленови кости и рога.
В епохата на Втората българска държава църквата е активно средище на книжовността,обособен е манастирски комплекс,известен като Еленски манастир „Св.Пророк Илия“.Самата базилика е била използвана като манастирски храм,който действал приблизително до 1700 г.,когато била опустошена и разрушена от турците.
Руините от базиликата, останали до днес, позволяват ясно да се разграничат двата периода на строителството ѝ. По-стари части са средната и западната, построени на пояси от ломен камък и тухли, а по-нова е източната част, построена с еднороден тухлен градеж с дебели фуги от червен хоросан.Интересно е, че храмът, първоначално безкуполна базилика, е преустроен, в средата на VI в., като е пристроен купол – рядко срещано явление в храмовата архитектура.
По останките, които на височина достигат 8,50 метра, се съди, че храмът е представлявал внушителна трикорабна базилика с размери 30,50 х 17,00 м, с три апсиди (една по-голяма – в средата и две по-малки- от двете страни). Средният кораб е разделен на два еднакви квадрата от четири колони. От западната страна триделно разчленен нартекс помещава притвор, дяконикон и протезис, от северната страна има стълбище, а от южната — баптистерий. Храмът е бил ограден с каменна крепостна стена с ширина 1,60 м, в чиито ъгли са били разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули с размери 7,30 на 5,90 м. По стълбищните основи се съди, че крепостната стена била висока от 6 до 8 м.
Първите любителски проучвания в района започват около 1890 г. Некомпетентното им провеждане довежда до първите археологически разкопки тук, които са проведени през 1913 г. от проф. Петър Мутафчиев, който разкрива паметника до сегашното му състояние. Проучванията поставят датировка на раннохристиянския култов комплекс и прилежащата му базилика, заедно с крепостната стена към V – VI в., времето на византийския император Юстиниян I (527 – 565).
Комплексът е обявен за паметник на културата. Понастоящем обектът е включен с списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
