Древният град Марцианополис в Девня

Многократно споменаваният в писмените паметници Марцианополис възникнал през 106 г. при изворите на река Девня.В края на I – началото на II в. Марцианополис станал голям военен, административен и културен център, за което свидетелстват монетите, сечени в града. Градът процъфтявал и през III-IV в., когато за известно време бил столица на римска провинция и епископски център.

Съдбата на Марцианополис е изпълнена с драматизъм. Попаднал под ударите на готските нашествия през IV в., той бил опожарен и разграбен, а по-късно възстановен. През V в. обаче отново бил превзет и разрушен – този път от хуните. През 614-615 г. жителите изоставили напълно града, поради постоянните нашествия на авари и славяни. В края на VII в. прабългарите основали селище в развалините на Марцианополис.

Руините на древния град се намират под днешния град Девня, Варненско. Най-ранните археологически разкопки са проведени от Хайнрих Хартл, професор във Виенския университет, Австрия. Той начертал и първия план на града. Част от сградите на Марцианополис са проучени от Карел Шкорпил. При археологическите разкопки тук са открити крепостни стени, некрополи, църкви, жилищни и обществени постройки, украсени с великолепни мозайки. Сред находките са два слънчеви часовника, които не само измервали времето, но посочвали зимното и лятното слънцестоене и равноденствието.

Сред откритията на археолозите са подова мозайка с изображение на Горгона-Медуза. Римските и разнновизантийските мозайки, намерени при разкопките на Марцианополис, са изложени в музея на мозайките в Девня. Мозайката „Сатир и Антиопа“ представя нимфата Антиопа и прелъстяването й от бог Зевс. Сюжетът е изключително рядък сред мозайките, запазени от това време.

loading...

Марцианополис е едно от най-големите монетни съкровища в света. Открито в през 1929 г. в Девня, когато са изровени два големи глинени съда за съхранение на зърно. Съдовете били пълни с римски сребърни монети от I в.пр.Хр. до III в. Общият брой на откритите монети бил над 100 000. Няма съмнение, че това съкровище е било държавна хазна. При опасност, то е било заровено в избата на най-обикновена сграда, явно, за да не буди подозрение, че в нея може да има укрито държавно съкровище.

Източник: nasamnatam.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.