Драмата на един революционер

Без него не би имало Ботева чета, момчетата щяха да бъдат изловени до един на румънския бряг…

Революционерът Трифон Панов е първият български дипломиран юрист, депутат в пет народни събрания, подпредседател на Второто обикновено народно събрание… Но в Мокреш, освен родата, той не се знае от останалите галопиращо намаляващи жители (4 400 през 1942 г. – малко над 800 сега, б. а.).

Само за да сме по-красноречиви в особеното място на този революционер, ще изпреварим животоописанието му, за да защитим казаното за Ботевата чета. Нашите историци така и не са задали въпроса как при особено засилени мерки за сигурност двеста момчета, никак не приличащи на градинари, са се качили на „Радецки“ със сандъци пълни с оръжие. При все, че по настояване на Високата порта още на 10 април 1876 г. премиерът Йон Братиану изпраща разпореждане до окръжните управители да възпрепятстват преминаването на Дунава от въоръжени българи. На 22 април са изпратени специални полицейски агенти и турски съгледвачи в Браила и Галац. На 11 май Братиану нарежда „строга бдителност“, по Дунава пътуват турски канонерки…

Нито един историк не е обърнал внимание и на телеграфическите съобщения между Видинския мютесарифин и властта в Русе, в които има дори сведения, че „четата ще бъде водена от даскал „Христо“, а накрая и ще последва депеша от Видин до каймакамина в Оряхово, че „въстаниците във влашко са изоставили намерението си да нахлуват отсам“. С което турците свиват знамената. Което всъщност е финалът на една забележителна дезинформационна операция, замислена от Ботев и Трифон Панов и осъществена главно от забравения днес революционер от Мокреш.

Населението в родното му село е съставено главно от заселили се бегълци след Чипровското въстание. Брат на баща му е Димитър Панов – Гинин, един от водачите на голямото Видинско въстание през 1850 година. Той се установява в Русия и като военен стига до чин полковник.
Мокреш е било тогава прочуто с килийното си училище (1774 г.) село, в което имало ученици дори от Плевен. Тук поп Пунчо е писал известния си дамаскин (други негови ръкописи са безпаметно унищожени).

След като изучил каквото могъл в това школо, чичо му Димитър взема Трифон в Киев, където завършва гимназия, а след нея записва право в Новорусийския университет в Одеса. Преди това обаче решава да постъпи в легията в Белград и през 1867 г. съдбата го свързва на кораба „Германия“ с Никола Войводов и Цвятко Павлович. В архива си след години той ще остави най-вярното описание на подвига им. В Белград пък Панов се сприятелява с Панайот Хитов, комуто оставя за спомен калпака на загиналия Войводов.

През 1876 година Трифон Панов е абсолвент, другарува с българите в Одеса, особено чест гост е в дома на Филип Тотю и втората му жена Фросинка. В Одеса се сприятелява с пристигналия там Ботев. Одеското българско настоятелство го изпраща да координира дейността с революционните комитети в Румъния, където отново се свързва с Ботев и с него разработват рискованата дезинформационна акция.
След това се завръща в Одеса, където се дипломира на 27 септември 1876 година.

През Освободителната война е преводач в щаба на княз Черказки. А после е адвокат в Лом, окръжен управител във Видин, подпредседател на Второто обикновено народно събрание…
Можем само да гадаем докъде в политиката е щял да стигне Трифон Панов. Ако не е бил един компромат, грижливо измислен, подбран и умело използван от друг възрожденец – поборник, но от друга партия – Филип Симидов.

Той се захваща в края на осемдесетте години на деветнадесетия век да напише книга за крилатия войвода Филип Тотю. В онова време книгата е имала внушителна сила, а романизираната биография на страшилището за турците се превръща в бестселър, казано по днешному. Та в тая книга Симидов си измисля една греховна любов между Трифон Панов и втората жена на войводата Фросинка. Докато Филип Тотю излежавал присъда в румънски затвор (от 1877 до 1884 г.) в град Марджинели, някогашният чест гост в дома му „подмамва в безнравственост“ Фросинка, която „се компрометира пред света и руското правителство прави опит да спре пенсията, която давала за мъжа й“.

И тъй като това му се вижда малко, Симидов продължава да размахва балтията: според него Панов подвел Одеския комитет именно него да изпратят в Румъния за координиране на работата, тъй като умеел да „дървенофилософства“. Че и ги излъгал да му дадат 700 златни рубли за път, като че ли няма да се пътува от Одеса до Галац, ами ще се ходи до края на света. Най-сетне, като капак на всичко според Симидов, „подлъганата и измамена Фросинка стигнала до лудницата“.

В наше време на такива историйки никой не би обърнал внимание, но в онова патриархално време, в което семейството е било висша общочовешка ценност, клеветата в тоя дух е имала силата на гилотина. Успоредно с измишльотината за Фросинка, в Лом се пуска и друг слух – че Панов се опитал заради стари мераци да попречи на двама млади от родното му село да се вземат.
Време е след 120 години на тази срамна история да се сложи край.

Нека надникнем в кухнята. Фросинка е дъщеря на свищовския търговец в Зимнич Лазар Чехларя – красива и романтична, вярна на иначе неверния си съпруг, следвала го навсякъде, преглъщайки пренебрегването си… Нека да подсилим картината с това, че войводата нямал развод с първата си жена, когато през 1863 година се задомява с Фросинка. И за да сме по-убедителни, ето няколко реда от народната песен от онова време:

„Фросинка Тотю думаше,/ думаше, още плачеше:/ Тотю ле, луда гидию,/ колко си майки разплакал,/ колко жени си оставил,/ и мене ще ме оставиш,/ Тотю, ще ме забравиш“…

Ще добавим и причината, поради която скромната женица остава сама в Одеса – ареста му в Румъния. Той се случва след скандална история с румънска кръчмарка. Излизайки от затвора Филип Тотю запрашва за Русе, където се залюбил с хазайката си – история, която за кой ли път пак завършва със скандал. След което пък, вече 65-годишен, се жени (пак без развод) за трийсетина години по-млада от него шафрантия.

Ние не се съмняваме, че умният, галантният джентълмен – студентът Трифон, антипод на неверника съпруг, вероятно е докоснал сърцето на романтичната и нежна Фросинка. И самият Трифон не е останал равнодушен към красавицата. Но се стига само до онова, за което преди няколко десетилетия пееше Енрико Масиас: „Но нямам право на това – на мой приятел си жена“.

Това е истината за измислената „греховна любов“, още повече, че Трифон Панов не е живял в Одеса по времето, за което пише в измишльотините си Симидов. Но както открай време в „това царство кърваво грешно, царство на подлост, лъжа и разврат“, кажат ли нещо за сестра ти, иди после доказвай, че нямаш сестра.
Във Видин Трифон Панов се затваря в себе си, оставя името си на уважаван нотариус, жени се за Катерина – дъщеря на бележития видински гражданин Севастаки Гънзовянов. Синът им Никола завършва право и десетилетия наред е един от най-добрите адвокати в града.

Трифон Панов оставя голямо архивно наследство в Държавния исторически архив (ф. 367) и Историческия архив на БАН (А. с. 2297 и 2298/52). Особено ценни са изследванията му за тежкото кризисно положение в България през 1918 г., за прогерманската политика на правителството на Васил Радославов, за глада в страната.
Забравеният днес голям български политик и смел революционер умира на 29 декември 1918 година.

Автор: Борис Цветанов

Източник: desant.net