Долината на тракийските царе е скътана между Стара планина и Средна гора.
Районът е с плодородна почва, умерен климат, равни полета и обширни гористи местности. Стратегическото му място е много важно – тук се кръстосват пътищата във всички посоки на Балканите и се свързва Европа с Азия и Африка.
За първи път Долината на тракийските царе показва своите богатства през 1944 г., когато е открита Казанлъшката гробница. Гробницата е от 3 в. пр. Хр., изградена от тухли, тя има най-красивите и добре запазени стенописи в България.
В Казанлъшкия регион са изследвани много тракийски гробници, някои от тях с уникална архитектура, други с безценни находки. През 2004 г. е открита нова страница в областта на тракологията. В Шипченско са открити две подмогилни гробници при Светица и при Голяма Косматка. Там са намерени златната маска, пръстенът, венецът, бронзовата глава и т.н. Това са най-новооткритите гробници в Долината на тракийските царе.
Друга находка от Долината на тракийските царе е град Севтополис. Той е открит по време на изграждането на язовир край близкото село Копринка. Тракийското селище се оказва столицата на тракийския цар Севт III (втора половина на IVв. началото на IIIв. пр. Хр.)
Севтополис бил основан от тракийския владетел Севт III в края на IV в. пр. н. е., през 320-323 г. пр. н. е.. Той бил малък по размери град. Състои се от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 5 хка, вън от което са съществували и няколко предградия. В североизточния ъгъл се намирала царската резиденция. В двора през 1953 г. е открит надпис от канцеларията на Севт, където работела жена му.
Той е бил написан на гръцки език и гласи: „Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.“ От написаното можем да предположим, че вероятно това е бил култът на царската фамилия. Севтополис не бил лишен и от паметници на монументалната архитектура и изкуство – дворец-храм с богата вътрешна декорация, храм на Дионис и храм на Великите самотракийски богове.
Севт не щадял средства и устроил града според тогавашните представи. По отношение на гробищната архитектура Севтополис показва нещо съвършено различно от другите райони на Тракия. Това е широката употреба на тухлата като строителен материал. Никой друг район не е дал нещо подобно. Очевидно това е една локална особеност в гробищната архитектура на тази област.
Известно е, че Севт III бил първият тракийски владетел, започнал да сече монети. При проучването на Севтополис са открити 2000 монети, като около 800 са негови. Неговите монети могат да се разделят на седем типа. Последният тип монети се секли с портрета на видния тракийски владетел върху тях.
Успоредно с града са разкопани и трите големи надгробни могили до него и некропол от обикновени плоски гробове. В могилите вероятно са погребани членове на местната севтополска династия. За съжаление, могилите са били разрушени и ограбени още в древността. Намереният инвентар се състои от местни и вносни глинени съдове, златни накити, железни предмети, монети и погребални венци. Проучването на севтополския некропол разкрива някои особености в плановата схема, архитектурата и строителната техника на тракийските куполни гробници.
Източник: referati.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
