Добри Чинтулов е възрожденския учител, общественик и бележит поет, чиито стихове се превръщат в народни химни и маршове на скорошното освобождение.
На 13-годишна възраст Добри е принуден да напусне училище поради липса на средства. Затова през 1838 г. тръгва пеша с 5 гроша в джоба и торба хляб на рамо на север през Балкана. Озовава се в Търново, където за да изкара прехраната си слугува и се записва в тамошното българско класно училище. Учението му продължава 6 месеца. С припечелените оскъдни средства през 1839 г. заминава за Букурещ и там също учи в българско класно училище. Продължава пътуването си до Браила, където се свързва със земляка си сливенеца Димитър Диамандиев.
Материално подкрепен от него, ученолюбивият юноша е изпратен в Одеса. Намира добър прием от одеските българи и те го поддържат от 1840 г., докато получи руска държавна стипендия за Духовната семинария в Одеса. Там Добри Чинтулов се учи до 1850 г., като по това време се появява поетичната му дарба и се научава да свири на цигулка. Завършва успешно образованието си в Русия и заминава за родината си. По пътя остава няколко месеца в Браила, където получава препоръчително писмо до сливенските първенци от д-р Иван Селимински и Дим. Диамандиев. С него е назначен първо за уредник в сливенското училище.
В Сливен той обновява учебните програми и ги доближава до руските полугимназии и въвежда обучение и на руски език. Започва участието му в църковно-националната борба. Основава читалище. С активната си родолюбива дейност предизвиква омразата на туркофилите и гъркоманите. Те дори опитват покушение над него. Поради това Д. Чинтулов заминава за Ямбол, където учителства от 1857 до 1861 г. През 1861 г. се завръща в Сливен и продължава учителската си дейност до 1870 г.
През 1871 г. Добри Чинтулов е избран да участва в Първи български църковно-народен събор в Цариград. След завръщането си става главен учител и надзирател в сливенските училища 1872 – 1877 г.
Родолюбивият сливенец написва няколко десетки стихотворения, като голяма част се превръщат в патриотични химни, а музиката на част от тях е негова. На два пъти той е принуден да изгаря ръкописите си и успява да публикува само 3 свои песни. Негови творби излизат в „Цариградски вестник“ и в. „Право“. След Освобождението Д. Чинтулов е избран във временния градски съвет на Сливен. В знак на признателност за творческата му и учителска дейност Източнорумелийското правителство му отпуска пенсия.
В навечерието на Освобождението Д. Чинтулов последователно загубил любимата си съпруга и единствения си син. Сломен от скръб, той се разболява и почти ослепява. Отчаян от следосвобожденската ни действителност, малко преди смъртта бележитият възрожденец си казва: „Боже, не съм желал такава свобода на народа си.“
Автор: Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
