Морската бомбардировка на Каварна

По време на Балканската война нашата армия печели впечатляващи победи по суша. Още в първите дни и седмици българското оръжие постига забележителни военни успехи в Източна Тракия. Същевременно бойният път на турската армия е трасиран от непрекъснати поражения, отстъпления и нови поражения.

Въпреки неблагоприятното за него развитие на военните действия на сухопътния боен театър обаче, противникът владее инициативата по море. В навечерието на войната Турция разполага със силен военен флот, наброяващ 43 военни кораба. Те са въоръжени общо с 256 оръдия и 64 торпедни апарата. Същевременно основното оперативно ядро на българския военноморски флот включва шест миноносеца тип „Дръзки”, въоръжени общо с 12-47 мм оръдия и 18-450 мм торпедни апарата. Осланяйки се на ярко изразеното си предимство както в количествено отношение, така и по отношение на огневата си мощ, още в началото на военните действия неприятелският флот блокира българското черноморско крайбрежие и започва периодично да обстрелва различни брегови обекти.

На 8 октомври 1912 г. сутринта, турските крайцери „Хамидие”, „Меджидие” и един ескадрен миноносец застават на две мили пред Каварна. В 8 часа и 50 минути неприятелят спуска две лодки с войници, които се насочват към брега. Те са посрещнати със стрелба от личния състав на бреговата отбрана и се връщат обратно на корабите. Веднага след това, в продължение на половин час пристанището е подложено на бомбардировка от единия крайцер (според някои данни – и от двата). Унищожена е пристанищната скеля. Напълно разрушени са новата модерна моторна мелница на Пандели Диамандиев, митницата, зданието на войнишкия пограничен пост, както и една къща в циганската махала, намираща се в източната част на Каварна. Изгаря магазията, в която се помещава карантинното агентство.

Повредени са покривите и са разрушени част от стените на три други магазии. Снаряд, изстрелян по време на бомбардировката, подпалва и опожарява втория етаж на къщата, в която по-късно се ражда изтъкнатият каварненски краевед Антон Каранфилов. Засегнато е имущество на осем семейства на стойност 49 000 лева. Снаряди падат и в крайните квартали на Каварна. Осколки са намерени и в полето край града.
В резултат на бомбардировката избухва паника. Жителите на Каварна и околните села започват да напускат родните си места. Такава атмосфера обхваща и Добричка околия, където населението, обзето от страх, също побягва.
Усилията на околийския началник Илиев да успокои местните жители не дават особени резултати. По негово нареждане с тази мисия в селищата от околията е изпратен народният представител Щерев.

Приближаването на лодки към брега се приема като опит за стоварване на десант от страна на противника. Паническите слухове достигат и до Варна. Разпространява се невярна информация за дебаркиране на няколко хиляди неприятелски войници. Някои се качват на влака и побягват към Гебедже (дн. Белослав), Провадия, Шумен и Русе. Така мълвата за стоварен турски десант в Каварна се разнася навсякъде. С телеграма от 8 октомври 1912 г. околийският управител на Провадия Хр. Дряновски информира варненския окръжен управител, че няколко варненски семейства са се преселили в града, а други постоянно телеграфират на свои близки да им ангажират жилища, в които да се преместят. В създалата се напрегната обстановка единствено кметът на Варна Александър Василев се явява в щаба на Варненския укрепен пункт (ВУП), за да изясни доколко са верни ширещите се слухове за стоварен турски десант.

Тревожната информация достига и до командването му. Нямайки възможност да провери достоверността на получените сведения, неговият началник, подполковник Руси Лудогоров, в 9 часа и 55 минути, на 8 октомври 1912 г. с екстрена телеграма изисква от началника на гарнизона в Добрич подкрепление за изпратената вече от ВУП към Каварна дружина. Същия ден Портовата рота на флота и споменатата опълченска дружина получават заповед да заминат за Балчик, а Видинската опълченска дружина за с. Кестрич (дн. кв. „Виница” във Варна) и Константин. От щаба на Действащата армия е поискана артилерийска поддръжка.

Бомбардировката на Каварна има международен отзвук и предизвиква журналистически интерес. Кореспонденти на румънските вестници „Адевърул”, „Диминяца” и „Индепендас” пристигат от Кюстенджа (дн. Констанца) с два автомобила още в деня на турското нападение, за да видят на място причинените разрушения. С тази цел в Каварна пристига видният социалдемократ д-р Кръстю Раковски. За да не се допусне изтичане на информация, от която противникът ще се възползва, те са арестувани и задържани три дни. По инициатива на каварненския съдия Хараламби Вълчанов от Варна е извикан фотограф, който заснема пристанището след нанесения артилерийски удар.

Естествено бомбардировката на Каварна привлича вниманието и на българските журналисти. Събитието е отразено в централните ежедневници и в бюлетините на Българската телеграфна агенция. Правителството реагира незабавно. Позовавайки се на обстоятелството, че каварненското пристанище е изключително търговско и незащитено, то осъжда остро турското нападение, определяйки го като флагрантно нарушение на принципите на международното право, провъзгласени от Хагската конвенция. Тези действия на кабинета в София са подкрепени от съюзните държави.

Известието за бомбардировката на Каварна предизвиква общо възмущение в гръцката столица. Министърът на външните работи Коромилас нарежда на дипломатическите представители на Гърция в чужбина да подкрепят протеста на българското правителство против турската акция. Не остава безразлична и Русия. Турция е уведомена, че не може повече да разчита на пасивността й, ако нейният флот продължи военните си действия срещу българските черноморски пристанища. Същевременно, позовавайки се на чл.9 от Хагската конвенция от 1907 г., българският пълномощен министър в Лондон изразява протест пред британското външно министерство по повод бомбардировката на Каварна.

По същата причина пълномощният министър в Санкт Петербург Сава Бобчев търси съдействието на британския посланик в Русия Бъканън и получава уверенията му, че той ще подкрепи енергично българския протест и ще съдейства неговото правителство да стори същото пред Високата порта. Руският министър на външните работи също е агитиран от българския дипломат да подкрепи нашата кауза. Той обещава с дипломатическа нота да поиска от Турция преустановяването на подобни действия за в бъдеще.

Морската бомбардировка на Каварна поставя началото на серия от корабни артилерийски удари по българското крайбрежие през последвалите войни за национално обединение и по-конкретно Първата световна война. През 1915-1916 г. Варна, Балчик и Каварна са бомбардирани от руския флот, а Дедеагач и другите ни беломорски селища – от англо-френски бойни кораби.
От българска страна са дадени жертви. Нанесени са големи материални щети. Балчик и Дедеагач са разрушени от морската артилерия на противника.

Въпреки че артилерийската ударна мощ на неприятелския флот е огромна, личният състав на малочислената ни брегова отбрана доказва, както сполучливо се изразява капитан I ранг Рашко Серафимов: „Прашката на Давида е всякога готова в ръката на българина, когато има да се бори със своите Голиати”. През декември 1916 г. в разгорелия се край балчишкия бряг отбранителен съвместен морски бой българската брегова артилерия и морската авиация дават героичен отпор на отряд руски бойни кораби, макар те да превъзхождат около 100 пъти в огнева мощ бреговата ни батарея, водеща неравен артилерийски двубой с противника.

Автор: Дарин Канавров

Източник: desant.net