Добрейшовото евангелие

Добрейшовото евангелие е среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век. Състои се общо от 175 пергаментни листа

Четириевангелието няма точна дата, но се предполага, че годината може да е 1221, според една късно добавена приписка. Спорен остава въпросът кой е книжовникът, направил преписа – поп Добрейшо или Вълчо, чието име е било запазено в бележка в ръкописа. На един от листовете се чете и името на Стрезо, но разчитането е съмнително, тъй като на това място текстът е поправян.

През ХІХ век ръкописът е бил в Тулча, Румъния. Една приписка в него сочи, че по-рано е бил в Одрин. По-голямата част (127 листа) сега се намира в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (НБКМ 17), без да е известен пътят на постъпление. Също така не се знае как са стигнали до старата Народна библиотека в Белград 48 листа, които са били унищожени от пожара в библиотеката след бомбардировка по време на Втората световна война (1941)

Езикът на паметника е близък до старобългарския, но показва и някои нови важни черти.

Добрейшовото евангелие отразява изговора на западнобългарски диалект от края на 12-ти и началото на 13 век.

• Забелязва се смесване на типовете склонения при съществителните имена.
• Замяната на родителен с дателен падеж е редовна: ѿче небеси и земи, въ ѿпоущение грѣхомь. Това явление е характерно за всички балкански езици.
• Замяна на винителен с родителен падеж при ŭ-основи: Видѣшѧ и смокве исъхщѫ искоренна (Марко, XI, 20), Ѥгда проиде въ црькъве (Матей, XXI, 23), но пък формата за винителен падеж измества старата форма за именителен (любовъ вместо любы).
• Съединяване на показателните местоимения тъ и сь с предходните съществителни преди изясняване на еровете.

От четирите миниатюри с изображения на евангелистите, които първоначално са украсявали ръкописа, днес са запазени две: на евангелист Лука и на Йоан Богослов, пред когото е коленичил в молитвена поза поп Добрейшо. Неговата фигура е придружена от надпис „поп Добрейшо се моли на свети Йоан“. Има различни мнения кой е бил поп Добрейшо – книжовникът, преписал ръкописа или този, който го е поръчал. В белградската част на ръкописа е била миниатюрата, представяща евангелист Марко. И стилът на миниатюрите, и тяхната нетрадиционна иконография имат все още неизяснени източници. Особено спорен е безбрадият образ на Добрейшо, който не отговаря на облика на източноправославните свещеници и това е основната, макар и не единствена, причина в миниатюрите да се търсят влияния от западноевропейски ръкописи.

Останалата украса се състои от заставки – две пред съответните евангелия и една пред синаксара, както и от множество инициали с разнообразна украса. Сред тях се открояват онези, които се наричат тератологични (зверинни или чудовищни) и които са характерни за южнославянската ръкописна украса от ХІІІ и първата половина на ХІV век.

Източник: wikipedia.org