Стефан Костов е български писател и етнограф, класик на националната литература, най-изтъкнатият български комедиограф.
Стефан Лазаров Костов е роден на 30.03.1879 година в София в семейството на Лазар Костов, виден войвода от Банско, взел дейно участие в освободителните борби на Македония. Завършва основно образование и гимназия в столицата (1897) и славянска филология във Софийския университет (тогава – Висшето училище в София) (1902). Като студент и една година след завършването на университета се занимава с журналистика.
През 1903 година Стефан Костов е учител във ІІ мъжка гимназия в София и в Пловдив. Специализира славянска филология и етнография във Виена и Германия (1906 г.) – слуша лекции при славистите Ватрослав Ягич, Вацлав Вондрак, Милан Решетар и получава солидна филологическа подготовка. Уредник от 1909 г., директор на Етнографския музей в София от 1924 г. до смъртта си. Обогатява сбирката му с ценни материали.
По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония. Член на Артистичния съвет на Народния театър в София (1923), негов председател (1926), директор на театъра (1927). Дописен член на БАН (1929). Подпредседател на Македонския научен институт. Сътрудничи на в. „Македония” и др. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, на хумористични разкази и изследвания върху славянската етнография на широка сравнителна основа.
В творчеството си изобличава кариеризма, борбите за власт, партизанщината и корупцията. Съчинения: „Мъжемразка” (1914), „Пред изгрев слънце (Учителят)” (1921), „Златната мина” (1925; 1929), „Големанов” (1928, 1935), „Морската болест” (1929), „Симеон” (1929), „Тя и двамата” (1929), „Главчо и царската дъщеря” (1929), „Гонизаякът” (1930), „Новото пристанище” (1931), „Женско царство” (1931), „От много ум. Държавните липи. Женско царство” (1931), „Патичета” (1931), „Скакалци” (1931), „Чл. 223″ (1931), „Вражалец” (1933), „Царската сватба” (хумористични разкази, 1936) „Държавните липи” (1937), „Комедия без име” (1938), „Избрани творби” (1943), „Големанов. Златната мина” (1953), „Комедии” (1961), „Комедии” (1975), „Избрани комедии” (1979).
Стефан Костов превежда пиеси от френски и немски език. Умира на 27.09.1939 г. в София. През 1987 г. се появява „Ст. Л. Костов. Творчески портрет” от Снежина Панова.
Стефан Костов умира на 27 септември 1939 година.
Поклон пред паметта му!
Източник: literaturensviat.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
