Днес си спомняме за поета Иван Мирчев!

Иван Мирчев е български поет, роден на 11 октомври 1897 г. в град Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град (1921). Чиновник в Българска народна банка в Стара Загора (1921-1948).

За пръв път печата стихове на 1.12. 1913 г. в редактираното от Иван Ст. Андрейчин списание „Бисери” (бр. 29). От 1916 до 1918 г. е редактор на литературното списание „Хризантеми” (Стара Загора). Организира в родния си дом първата самостоятелна изложба на художника Иван Милев. Сътрудничи със стихове на списанията „Везни”, „Начало”, „Съдба”, „Златорог”, „Читалище”, „Пламък”, „Септември”, на вестниците „Млада България”, „Светлоструй”, „Литературен час”, „Литературен подем”, „Лост”, „Литературен фронт” и др. Член на СБП.

Иван Мирчев е автор на стихосбирките: „Реките викат” (1920), „Тринадесет мистерии” (1921, съвместно с Иван Хаджихристов), „Есенна флейта” (1924), „Елегии” (1926), „Видения” (1928), „Отстранена земя” (1929), „Златно и синьо” (1935), „Сонети” (1935), „Кажете, небеса” (1942), „Сонети за житото” (1942), „Самарско знаме” (1951), „Срещи с Гео” (1956), „Прозорецът се отваря” (1957), „Звезди над Нева” (1961), „Чудесното преображение” (1963), „Парламент на чувствата” (1965), „Часовник на стареца” (1967), „Избрани стихове” (1968), „Есенни наздравици” (1971), „Гнездо от съчки” (1976), „Младост” (1977), „Цигулка под прозореца” (1980), „Розовият хляб” (1982).

Почетен гражданин на Стара Загора (1967). Заслужил деятел на културата (1970). Носител на орден „Народна Република България” (1977).

Иван Мирчев умира на 14 април 1982 г.

За творчеството му пишат: Людмил Стоянов, Гео Милев, Константин Гълъбов, Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Димитър Пантелеев, Васил Пундев, Милко Ралчев, Георги Цанев, Васил Каратеодоров, Борис Делчев, Иван Попиванов, Станислав Сивриев, Таньо Клисуров и мн. др.; издадени са книгите „Иван Мирчев. Литературно-критически очерк” (1985) от Петър Тонков, „Отложена старост” (1995) от Георги Димитров и др.

Източник: literaturensviat.com